Vassil Nikolov

Васил Николов е роден на 31 декември 1951 г. в Бяла Слатина. През 1976 г. завършва история с профил "Археология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", но след това над 7 години е безработен заради "политически некоректен" произход.

В Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките работи от 1984 г. Заемал е длъжностите ръководител на Секцията за праистория (1989 – 1999), заместник-директор (1999 – 2003), директор (2003 – 2007) и председател на Научния съвет (2003 – 2015). През 1991 г. е бил директор на Дирекция "Музеи и художествени галерии” в Министерство на културата. Защитил е две дисертации: "Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи" (кандидат на историческите науки, 1982) и "Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа" (доктор на историческите науки, 1998). През 1999 г. е избран за професор. Получавал е многобройни стипендии и отличия, най-важни от които са изследователските стипендии на фондация "Алексъндър фон Хумболт", Бон (за първи път през 1991 – 1993 г. в Университета на Саарланд, Саарбрюкен, Германия) и Ордена за заслуги на лента на ФРГ (2008). През 2016 г. е обявен за почетен гражданин на Провадия.

Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитна керамика, праисторическа архитектура, специализирани производства през халколита (вкл. солодобиване), комплексно общество през халколита, религиозно-митологична система на древните земеделци, праисторически ямни комплекси, първи каменни праисторически крепости в Европа и т.н.

Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили Караново (съвместно с Щ. Хилер, българо-австрийска експедиция, 1988 – 2005), Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Слатина-София, Сапарева баня, Ковачево (съвместно с Л. Перничева, М. Лихардус-Итен, Ж.-П. Демул, българо-френска експедиция, 1990 – 2007), Елешница и Мурсалево (съвместно с К. Бъчваров), както и на неолитните ямни комплекси Любимец и Капитан Андреево. От 2005 г. проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Провадия-Солницата.

Главен редактор е на списание „Археология” (от 2001), поредицата “Studia Praehistorica“ (от 2005), “Старини – списание за балканска археология” (1999 – 2005) и на годишника „Известия на Старозагорския исторически музей” (2005). Редактор е на 15 сборници със статии в България и два в Германия, 4 книги и публикационната поредица „Tell Karanovo” в Австрия.

Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България (и негов председател в продължение на два мандата, 2006 – 2011) и Института по археомитология (Себастопол, САЩ).

На 9 януари 2017 г. е избран за един от тримата заместници на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, наред с чл.-кор. Константин Хаджииванов и чл.-кор Костадин Ганев.