Valentin Dishev
Quick Facts
Biography
Валентин Дишев е български поет, издател, визуален артист, преподавател по рефлексивна хуманитаристика и журналист.
Биография
Валентин Дишев е роден на 7 май 1962 г. в Благоевград. Завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Философия“ (1982 – 1987). Специализант и докторант по философия в СУ „Климент Охридски“ (1987 – 1990).
От създаването му и до 1994 г. е заместник-главен редактор на списание „Критика и Хуманизъм“, главен редактор на „Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание“. Хоноруван асистент в катедра „Философия“ при „Философски факултет“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в катедра „Етнология и социология“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 2002 г. работи като редактор в БНР – Радио Благоевград, а от октомври 2012 г. отново преподава в ПУ „Паисий Хилендарски“ (катедра „Социология и науки за човека“). От ноември 2017 г. е главен редактор на издателство „Панорама“ (при Съюза на преводачите в България).
Има три самостоятелни изложби с фотографии и картини, както и няколко участия в „общи изложби“. .
Член на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2010 г., член на журито на националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ за 2014 г.; член на журито на Националния младежки литературен конкурс „Си искам живота“ през 2016 г., и на Национална награда „На слънце време“ през 2017 г., постоянен член на Колегията на Национална награда за литература „Памет“ и член на журито на наградата в нейните пет издания до 2018 година.Член е на СБЖ.
Журналистическа дейност
Валентин Дишев е създател и собственик на сайтовете Dictum и Кръстопът, които постепенно се превръщат в едни от влиятелните медии за съвременна българска литература.
Паралелно с работата си по сайтовете Дишев продължава да води свои предавания в БНР – Радио Благоевград. През 2013 г. за „Страници“ – седмично обзорно предаване за събитията в литературата и литературата като събитие – е удостоен с Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в категория „Представяне на българската книга“.
Творчество
Публикувал е специализираните си текстове в сп. „Социологически преглед“, „Философска панорама“, „Младеж и общество“, „Критика и хуманизъм“, а през 1991 г. есето му „Homo Liber“ е издадено като самостоятелна книга.
Поетичните му текстове са публикувани в списанията „Съвременник“, „Море“, „Пламък“, „Глоси“, вестниците „Литературен вестник“, „Новият Пулс“, „Антимовски хан“, „Компас“ и много други традиционни и електронни издания.
През 2006 – 2007 г. публикува „Журналистът“ (междужанров експеримент) и проекта „Четири“,издаден в четири поетични книги: „Квадриги“, „Кап(ища)“, „Квадрати“, „Послесловия“. Следват „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ (2010) , „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (2010 г., в съавторство с Левена Филчева) , „Ортелий“ (2011) , „Маргьорит (и други регистри)“ (2013)и „Тиха книга“ (2014) . През месец септември 2014 г. трите последни книги са преиздадени в прередактиран и допълнен вариант, вписани в трилогията „Тезей“ .
Негови текстове са превеждани и публикувани на английски, руски, словенски, сръбски и македонски.
Награди
- 2008 – Специална награда от II Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“
- 2010 – Годишна награда на Академия Liber „За медиен принос в подкрепата за развитието на българската литература“, присъдена за втори път на авторското му предаване за литература по БНР – Радио Благоевград „Страници“.
- 2011 – Номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „Ортелий“ ,
- 2013 – Номинация за Националната награда за поетическа книга „Иван Николов“ за книгата „Маргьорит (и други регистри)“.
- 2013 – Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Представяне на българската книга“ за „Страници“ (предаване за литература на БНР – Радио Благоевград)
- 2014 – Номинация за Национална награда „Христо Фотев“ за книгата „Маргьорит (и други регистри)“.
- 2015 – Номинация за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Художествена литература“ за трилогията „Тезей“
- 2015 – Годишна награда на Академия Liber „За медиен принос в подкрепата за развитието на българската литература“, присъдена за трети път на авторското му предаване за литература по БНР – Радио Благоевград „Страници“.
- 2016 – Номинация за Национална награда „Христо Фотев“ за трилогията „Тезей“.
- 2016 – Специална награда за цялостно творчество от Х Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“
- 2017 – Номинация („разширена листа“) за Годишната награда „Ваня Константинова“за „Покрив (и други основания)“.
- 2017 – Номинация за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Електронно издаване и нови технологии“ за издателските проекти на „АрсМедия“ – електронните списания за литература „Кръстопът“ и DICTUM (единствената личност в историята на наградата, номинирана в три нейни „издания“ в три „качества“ – на автор на поезия, журналист и издател)
- 2017 – Номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „И го живея“ .
- 2017 – Национална награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „И го живея“ .
Библиография
Поезия
- Четири. „Арс“, 2006 – 2007.
- RES (или палеонтология на поетическото тяло). София: Изток-Запад, 2010.
- „С“ – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии, 2010. (в съавторство с Левена Филчева)
- Ортелий. 2011.
- Маргьорит (и други регистри), 2013.
- Тиха книга. 2014.
- Тезей, трилогия, обединяваща „Тиха книга“, „Ортелий“ и „Маргьорит (и други регистри)“. 2014.
- Деиксис, диптих, обединяващ „Покрив (и други основания)“ („Жанет 45“, 2016) и „И го живея“ (Scribens, 2016).
Бележки
Външни препратки
- Кръстопът – електронно списание за литература
- Dictum (Литературата има и глас) – електронно мултимедийно списание за литература
- Валентин Дишев в Открита литература
- Текстове на Валентин Дишев на сайта Public Republic
- Валентин Дишев в Литернет
Нормативен контрол |
|
---|---|
Нормативен контрол |
|