Tushe Vlahov

Петър (Ту̀ше) Христов Влахов е български историк, публицист и преподавател в Софийския университет, член на Българската комунистическа партия, член-кореспондент на Българската академия на науките, специалист по най-нова българска история и история на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско.

Туше Влахов е роден на 3 юни 1899 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Баща му Христо Влахов и чичо му Димитър Влахов са революционери, дейци на ВМОРО. През 1913 година семейството му се премества в София. Туше Влахов завършва история в Софийския университет през 1926 година, а между 1929 и 1932 година специализира в Берлин и Париж със стипендия „Марин Дринов“.

През 1934 година Влахов става член на БКП, заради което е репресиран, и работи като гимназиален учител в Карлово, Сливен, Копривщица и София до 1944 година. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“. Работи като главен инспектор по история в Министерството на образованието, от 1949 година е преподавател, от 1951 година - доцент, а от 1954 - професор по нова обща история в Софийския университет. От 1961 до 1968 година оглавява катедрата по нова и най-нова обща история. От 1967 година е член-кореспондент на Българската академия на науките. През 1969 година издава второ допълнено издание на книгата си „Кукуш и неговото минало“.

Туше Влахов умира на 13 юни 1981 година в София. Носител е на орден „Георги Димитров“ (1969, 1974).

• Дени Дидро (1939)
• Турско-българските отношения през 1913 – 1915 (1955)
• Родният град на Христо Смирненски (1956)
• Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание.София, Наука и изкуство, 1969.
• Отношенията между България и централните сили по време на войните 1912 – 1918 (1957)
• България и Младотурската революция (1966)
• Криза в българо-турските отношения 1895 – 1908 (1977)