Stoyan Mishev

Стоян Мишев е роден на 22 март 1882 година в Щип, тогава в Османската империя. Получава средно образование и учителства. Съученик и близък приятел е на Тодор Александров. Присъединява се към ВМОРО през 1900 година и е избран за член на революционния комитет в града. От 1904 година е нелегален четник, първо при Мише Развигоров, а в 1905-1908 година е щипски войвода с трима четници. Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО. Арестуван е в есента на 1910 година и е заточен в Денизли. Получава амнистия през 1912 година и се установява в България.

През Балканската война Стоян Мишев е войвода на чета №31 на Македоно-одринското опълчение и действа в родния си край заедно с чета №32 на Георги Гочев. По-късно служи в Продоволствения транспорт на Опълчението.

Заповед на Стоян Мишев като кумановски околийски управител за отлагане на панахидите за царица Елеонора, 18 септември 1917 г.

През Първата световна война е назначен от българските власти за околийски началник в Куманово.

След войната се връща в България и подпомага Тодор Александров във възстановяването на организацията. В 1921 година е избран за член на ръководството на Илинденската организация и редактира вестник „Илинден“.

Стоян Мишев се жени за дъщерята на индустриалец от Горна Оряховица. От този брак се раждат няколко деца, между които и Нада.

Заради финансови злоупотреби той е принуден да напусне ВМРО през 1922 година и постъпва в МФО. Сближава се с управляващия БЗНС на Стамболийски. Участва на страната на федералистите в така наречената Неврокопска акция на ВМРО, но след погрома им Мишев успява да избяга в Гърция.

След Деветоюнския преврат и последвалите събития през 1923 година емигрира в Сърбо-хърватско-словенското кралство. Става активист на паравоенното националистическо Сдружение против българските бандити. Убит е 30 декември по нареждане на Иван Михайлов от Кирил Глигоров пред прага на къщата му в Щип.

Дъщерята на Стоян Мишев Нада Глигорова e съпруга на първия македонски президент Киро Глигоров. Синът на Стоян Мишев Кръсто и дъщеря му Мария, която е била частна учителка на децата на Лазар Колишевски, възстановяват гроба на баща си. Според Лазар Поповски обаче, това не е истинският гроб на Стоян Мишев.