Sotir Atanasov
Quick Facts
Biography
Сотир Атанасов Янакиев, наричан Кьосето, Вълко, Малкия Наполеон, е български офицер (полковник), революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
Атанасов е роден на 30 март 1876 година в Клисура, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. В 1899 година завършва с отличие Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик от артилерията. Войвода е на чета на Върховния комитет в Кочанско, Кратовско и Щипско от 1902 до 1903 година. Връща се на служба в Шуменския гарнизон, но по препоръка на Борис Сарафов в 1904 година излиза в запас и заминава за Неврокопско, начело на чета от 10 души, но влиза в конфликт с вътрешните войводи Илия Кърчовалията и Яне Сандански и се връща в България. Според самият Сарафов Сотир Атанасов е изпратен през август в района по искане на Илия Кърчовалията, Георги Радев и Атанас Тешовалията.
По време на Балканската война е командир на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение, а през Първата световна война е дружинен командир в 11 македонска дивизия.
По време на военната си кариера служи в 27-и пехотен чепински полк, 1-ви планински артилерийски полк, Видински крепостен артилерийски полк, планинското артилерийски отделение на Моравската областна военна инспекция, 22-ри артилерийски полк и 12-и артилерийски полк. Уволнен е от служба през 1919 г.
Полковник Сотир Атанасов умира на 7 септември 1940 година в Дражинци, Белоградчишко.
Военни звания
- Подпоручик (1 януари 1899)
- Поручик (1 януари 1903)
- Капитан (15 август 1907)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (16 март 1917)
- Полковник (5 юли 1920)
Галерия
Отрядът на Сотир Атанасов, включва и четите на Антон Шипков, Илия Карабиберов, Димитър Зографов и други, 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Съвет на войводи – Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Антон Шипков и Атанас Бабата. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Сборната чета на Сотир Атанасов, Илия Карабиберов, Антон Шипков и други
Офицери от Македоно-одринското опълчение. Прави: Антон Бозуков, Георги Каназирски, Методи Бойчев; Седнали: Григор Христов, Антон Пчеларов и Сотир Атанасов
Сотир Атанасов хвърля граната
Бележки
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.