Sazdo Shulev

Саздо Петрушев Шулев е виден деец на Българското възраждане в Македония.

Саздо Шулев е роден във Велес, тогава в Османската империя в семейството на видния търговец Петър Шулев. Заедно с четиримата си братя Димко, Андо, Георги и Константин Шулев са крупни търговци на манифактурни стоки, като имат къща и в Струмица. Едновременно с това са едни от водачите на българската партия във Велес и Струмица в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманията за църковна независимост и българска просвета. В 1869 година влиза в ръководството на основаното във Виена дружество „Напредък“ заедно с Григор Начович, Сава Паница, Димитър Г. Анев, Никола Стефанов Ковачев, Стоян Пранчев. Дружеството има за цел „да помага чрез определени годишни помощи да се възпитават български ученици от Тракия, Македония, Румъния и България, които се готвят за учители“. На 20 май 1878 година Саздо Шулев заедно с Андрей Георгов от името на Велешката българска община подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.

Изселва се в Свободна България поради преследвания от властите. Установява се в София, където се раждат по-малките от децата му.

Шулев има две дъщери и шестима сина. Всичките му синове, сред които Андон Шулев, Богдан Шулев, Коста Шулев и Александър Шулев, са комунистически дейци. Синът му Димитър Шулев участва в Първата световна война като запасен подпоручик, в Първи пехотен софийски полк, носител на орден „За храброст“, IV степен.

• "Statuden des Vereines Fortschritt zur Unterstützung von Lehramtskandidaten Bulgarisher Nationalität / Устави на дружеството Напредакъ за подържание на учителски кандидати от Българска Народност", Wien, 1869 година