Petko Momchilov

Петко Момчилов е роден на 2 октомври 1864 г. в гр. Горна Оряховица. Семейството е на известния просветител Иван Момчилов, който основава Еленската даскалоливница.

Завършва Мъжката гимназия във Варна през 1885 г. и практикува учителската професия в града до 1887 г. След учението си в Мюнхен, през 1892 г. завършва университета в Прага със специалност архитектура. Освен проектант на красивата Варненска Девическа гимназия е автор на разнообразна по замисъл и форма архитектура, която се откроява с оригинален художествен образ и синтез. Във Варна арх. Момчилов проектира и сградата на митрополията с красиви неовизантийски елементи. Сред негови осъществени проекти са едни от най-емблематичните сгради на София от началото на века: Централната минерална баня, черквата „Св.Седмочисленици“, Синодалната палата. Почитан е от европейските си колеги, които ласково се отзовават на композиционното му умение, с което са решени функционалните проблеми на неговите обекти.

Още като студент е деен участник в различни конкурси. През 1892 г. печели конкурси за изграждането на два моста в Европа: в Будапеща на кралица Елизабет Брюне и Литийният мост на река Нева в Санкт Петербург. Но след разглеждане и оценяване на конкурсните работи, арх. Момчилов остава на второ място, а призовата награда е връчена на инж. Густав Айфел. През същата 1892 г. Петко Момчилов получава 1-ва награда на международния конкурс за проекта си за Ж.П. гара с хотел в Букурещ.

Негови са проектите на гимназиите в Ловеч, Велико Търново и Пловдив, Сливенските минерални бани, Българска народна банка, Централен софийски затвор, Александровска болница, Майчин дом в София и много други. Петко Момчилов е първият почетен гражданин на Горна Оряховица (1898).

На 18 януари 1923 г. България се разделя с един от най-великите си архитекти.

Синодалната палата в София

• В София
  • Преустройството на джамията Коджа дервиш Мехмед паша в днешната църква Свети Седмочисленици (съвместно с Йордан Миланов)
  • Александровска болница (1884; съвместно с Йордан Миланов)
  • Майчин дом, ул. „Братя Миладинови“ №112
  • Синодалната палата (1908; съвместно с Йордан Миланов)
  • Къща на Теодор Теодоров, днес Ресторант „Крим“, ул. „Славянска“ №17 (1910)
  • Централен Софийски затвор, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21 (1911)
  • Централна минерална баня, пл. „Бански“ №1 (1913; съвместно с Йордан Миланов)
• Сливенски минерални бани
• Гимназия в Пловдив
• Девическа гимназия във Варна, днес Варненски археологически музей (1892 – 1898)
• Гимназия в Търново
• Гимназия в Ловеч

• Улица в София
• Улица във Варна (бивша ул. „Михаил Фрунзе“). Интересен факт е, че името на арх. П.Момчилов е било сгрешено при първото преименуване на улицата, извършено в началото на демократичните промени след 1989 г. Улицата се е наричала „Арх. П.Момилов“ до 2010 г., когато грешката е била поправена.

• Почетните граждани на Горна Оряховица