Nikolay Petrini

Николай Александрович Петрини e български политик от БЗНС, участник във Военния комитет на организирания заедно с комунистите Единен фронт и в организирането на канали за пренасяне на оръжие за подготовяния преврат с помощта на поддържаната от сръбското правителство земеделска и комунистическа емиграция в Белград, убит в априлските събития от 1925 година.

Син е на руски инструктор в българската армия. Учи в еврейско училище и от малък владее идиш заедно с български, руски и турски, научава и немски и френски. Завършва Военното училище в София. По време на Балканската война 1912–1913 участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи във Втора рота на Седма кумановска дружина. Носител е на орден „За храброст“ ІV степен.

След войната остава на военна служба. Участва и в Първата световна война 1914–1918. По време на управлението на БЗНС (1920-1923) служи в гражданското въздухоплаване.

Става член на БЗНС непосредствено преди Деветоюнския преврат. След Септемврийското въстание е сред водачите на левицата в съюза и застъпва гледището за единодействие между комунисти и земеделци (вижте — Трудов блок). На изборите през есента на 1923 г. е избран за народен представител. През 1924–1925 година Николай Петрини е един от основните участници в неуспешната подготовка на въоръжен преврат или въстание срещу правителството на Александър Цанков със сръбска помощ. Участва в т.н. Земеделски революционен комитет заедно с Димитър Грънчаров, Христо Косовски и е делегиран от там във Военния комитет на организирания заедно с комунистите Единен фронт.

През април 1924 година той преминава нелегално българо-сръбската граница, участва в организирането на канали за пренасяне на оръжие в България и координира действията си с поддържаната от сръбското правителство земеделска и комунистическа емиграция в Белград.

На 11 юли 1924 г. Заминава за Виена и Прага където води разговори със Задграничното представителство за земеделско участие в Червения Селски Интернационал. През август 1924 г. се среща с нелегално завърналия се в страната Коста Тодоров в село Грамада, Кулско. Ходи и в Белград по подготовката за въстание. Пише предговор към брошурата на Грънчаров „Блок на трудовата демокрация”. Сътрудничи на вестниците „Народна защита“ и „Народно знаме“.

През февруари 1925 година минава в нелегалност. Сред атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 Петрини е арестуван заедно с Косовски и Марко Фридман в квартирата на Адела Николова.

При априлските събития от 1925 година на 17 април е убит заедно Косовски в Дирекцията на полицията. Впоследствие на 11 май 1925 година заедно с Косовски е осъден на смърт по делото Фридман-Задгорски-Коев-Грънчаров и други за атентата в църквата „Света Неделя“.