peoplepill id: nikolai-petkov
NP
Bulgaria
4 views today
4 views this week
Nikolai Petkov
Bulgarian mountaineer

Nikolai Petkov

The basics

Quick Facts

Intro
Bulgarian mountaineer
Places
Work field
Gender
Male
Age
66 years
Awards
Whitley Awards
(2019)
The details (from wikipedia)

Biography

Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Петков.

Николай Петков е алпинист и катерач. Участник е в експедиции, осъществили едни от най-големите постижения на българския алпинизъм – Еверест по Западния гребен (1984), Южната стена на връх Комунизъм (1986), изкачването на Транго Тауър (1998) и други. Повторно изкачва Еверест 20 години по-късно – през 2004 г., когато в рамките на нова национална експедиция достигна върха този път от север (Тибет). По този начин Николай Петков става първият и единствен алпинист, обходил и трите ръба на Еверест – Западен, Югоизточен и Североизточен.

Биография

Николай Петков е роден на 11 ноември 1958 г. в град Смолян. Завършва специалност електроинженерство. Работи като компютърен специалист в личната си фирма.

В скалното катерене и алпинизма навлиза през 1973 г. Катери скалите на Беледие хан, Лакатник, Реселец, Ритлите и Черепиш, Вратцата, Пирин, Мальовица. По тях, след продобиване на катерачен опит, прокарва не един премиерен маршрут. Още от самото начало е свързан с дейността на алпийския клуб в Туристическо дружество „Планинец“.

През своята дългогодишна алпийска дейност посещава върхове и катерачни обекти в следните планини и райони в чужбина: Хималаи, Каракорум, Памир, Тяншан, Анди (вкл. Кордилера Бланка и Патагония), Аляска (Аляски хребет), Сиера Невада – Йосемити, Гранд Каньон, Килиманджаро, Кения, Голям Кавказ, Арменско плато Маоке – Джая, Алпи (вкл. Дофински, Савойски, Грайски, Пенински (Валиски), Бернски, Ретийски, Доломити), Високи Татри, Крит – Лефка, Гърция, Турция, Саксонска Швейцария – Фалкенщайн, Канарски острови – Тенерифе, Тангра. Повечето от тях – многократно.

Първото му значимо постижение в чужбина е прокарването на нов, скално-леден маршрут по 1100-метровата източна стена на връх Шхелда (4320 м) в Кавказ, на 2 август 1980 г., заедно с Димитър Начев.

Може би най-известен сред обществото е с опита си във височинния алпинизъм. В актива си има пет изкачвания на общо четири осемхилядници. Хронологически изкачванията се подреждат по следния начин: Еверест (8848 м), по Западния гребен, на 9 май 1984 г., заедно с Кирил Досков. От щурмовия лагер (8120 м) до върха разстоянието преодоляват за 6 ч. 10 мин, трета успешна свръзка от добилата широка известност национална експедиция, мобилизирала реурсите на голяма част от обществото. Слизането предприемат по класическия маршрут през Южния връх (8749 м), Южното седло (7995 м) и Западния циркус, като по този начин осъществяват пълен траверс на върха, понякога известен като „Български траверс“; Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи в алпийски стил през следмусонния период на 1997 г., заедно с Тончо Тончев, в рамките на клубна експедиция на АК „Планинец“ – първо българско изкачване на осемхилядник в алпийски стил – постижение, дошло в резултат и от проведената още през 1989 г. разузнавателна експедиция, заедно с Иван Масларов; неуспешен опит (до около 7350 м на 26 юли 2001 г.) на Броуд пик (8047 м) в Каракорум, заедно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Иван Павлов, част от национална експедиция, в подготовка за изкачване на К2 (8611 м) през следващата година; Еверест от север през 2004 г., заедно с Дойчин Боянов, по време на юбилейната национална експедиция по случай 20 години след „Еверест 1984“; Нанга Парбат (8125 м) в Пакистанските Хималаи, по нормалния маршрут на Кинсхофер по Диамирския склон на 8 юли 2006 г., заедно с Дойчин Боянов, а в експедицията участват още Тервел Керелов и д-р Теменуга Станева; Гашербрум I (8068 м) или Хидън пик в Каракорум, по маршрут през Японския кулоар – първо българско изкачване, заедно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков на 26 юли 2009 г., след предишен неуспешен опит (до 6500 м на 1 август 2006 г.) отново с Дойчин Боянов – веднага след успешния им опит на Нанга Парбат месец по-рано.

ВисочинаВръхПланинаДържаваГодинаБележки
8848 мЕверестХималаи Непал /  Китай1984Трето българско изкачване – по Западния гребен, слизане по Югоизточния гребен (пълен траверс)
8848 мЕверестХималаи Китай /  Непал2004Рекордно постижение (след 20 г.) – по Североизточния гребен (трети обходен гребен)
8167 мДхаулагириХималаи Непал1997Първо българско изкачване на осемхилядник в алпийски стил
8167 мДхаулагириХималаи Непал1989Разузнавателна експедиция – пълен обход на масива
8126 мНанга ПарбатХималаи Пакистан2006Второ българско изкачване
8080 мГашербрум IКаракорум Пакистан /  Китай2009Първо българско изкачване
8080 мГашербрум IКаракорум Пакистан /  Китай2006до 6500 м
8051 мБроуд пикКаракорум Пакистан /  Китай2001до 7350 м

Сред седемхилядниците Николай Петков има общо шест изкачвания – две на връх Комунизъм (7495 м) – днес Исмаил Самани в Памир, три на връх Ленин (7134 м) – днес Ибн Сина или Авицена в Памир, едно на Хан Тенгри (6995 или 7010 м) в Тяншан. Пик Комунизъм е изкачен през 1983 г., по време на подготовката за експедицията до Еверест, както и през 1986 г. – този път по неговата трудна Южната стена, една от най-големите в света – висока около 2500 м. Изкачването е осъществено по маршрута на Едуард Мисловски (среден наклон 55 градуса, трудност IV до IV+ по UIAA), заедно с Иван Масларов, Петко Тотев, Господин Динев и Петър Петров, и е най-бързото такова до този момент: 27 юли – 2 август 1986 г. (за 7 дни). Връх Ленин е достигнат през 1983, 1985 и през 2003 г. – отново при подготовка за изкачване на Еверест. Хан Тенгри е изкачен през 1998 г., заедно с Петър и Екатерина Хаджидимови, Тодор Минков, Радко Рачев, Кирил Тафраджийски, Румен Ангелов и Владимир Чорбаджийски. За достигане до престижното руско звание „Снежен барс“ му остават върховете Победа (7439 м) – днес Женгиш Чокусу в Тяншан и Корженевска (7105 м) в Памир.

ВисочинаВръхПланинаДържаваГодинаБележки
7495 мКомунизъм (Исмаил Самани)Памир Таджикистан1983Подготовка за експедиция „Еверест 1984“
7495 мКомунизъм (Исмаил Самани)Памир Таджикистан1986По Южната стена (2500 м), маршрут на Едуард Мисловски, за 7 дни
7134 мЛенин (Ибн Сина)Памир Киргизстан /  Таджикистан1983Подготовка за експедиция „Еверест 1984“
7134 мЛенин (Ибн Сина)Памир Киргизстан /  Таджикистан1985
7134 мЛенин (Ибн Сина)Памир Киргизстан /  Таджикистан2003Подготовка за експедиция „Еверест 2004“
7010 мКан ТенгриТяншан Казахстан /  Киргизстан /  Китай1998
  • Победа (7439 м) – неизкачен
  • Корженевска (7105 м) – неизкачен

След Еверест, в периода 1988 – 1992 г. Николай Петков се изкачва и на четири от оставащите му пет континентални първенци (първенецът на Европа Елбрус е изкачен по-рано), като по този начин става първият българин с такъв актив, а до достигане на пълната колекция от т.нар. „Седем върха (Seven Summits)“ му остава единствено първенеца на Антарктида. На три от тези върхове той и партньорите му са първите българи. Хронологията е следната: Аконкагуа (6961 м), Анди, Южна Америка, на 28 декември 1987 по нормалния маршрут – първо българско изкачване, заедно с Иван и Мариана Масларови, и с Кирил Тафраджийски, а десетина дни след това и по 3000-метровата Южна стена, по френския път и варианта на Меснер, за три дни: 6 – 8 януари 1988 г., отново заедно с Иван Масларов и Кирил Тафраджийски, в рамките на клубна експедиция на АК „Планинец“; Маккинли (6194 м) или Денали, Аляска, Северна Америка, първо българско изкачване, 27 юни 1988 г., заедно с Иван и Мариана Масларови, и с Иван Луканов; Килиманджаро (5895 м), Африка, 21 септември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Джая (4884 м) на о. Нова Гвинея, Океания, първо българско изкачване и едно от първите изобщо, през 1992 г., заедно с Владимир Нечев.

  • Елбрус (5642 м) – 1980, 1983 (зимно), 1987
  • Еверест (8848 м) – 1984, 2004
  • Аконкагуа (6961 м) – 1987, 1988
  • Маккинли (6194 м) – 1988
  • Килиманджаро (5895 м) – 1991
  • Джая (4884 м) – 1992
  • Винсън (4892 м) – неизкачен

Сред другите високи планини на света има следните постижения: Айлънд пик (6189 м), Хималаи, 1987 г., след неуспех на Ама Даблам (6812 м); Фицрой (3405 м), Патагонски Анди, по директния Аржентински тур по източната стена, 29 януари 1991 г., заедно с Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нечев; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г., заедно със София Фотева, Милен Милчев, Михаил Михайлов, Димитър Колешев и Сотир Стойчев. В експедицията участва и Димитър Паунов. Има и неуспешен опит на Арарат (5137 м) през 1999 г., заедно с Веселин Стефанов. Така списъкът на изкачените шестхилядници изглежда по следния начин:

  • Аконкагуа (6961 м) – 1987, 1988
  • Уаскаран (6768 м) – 1996
  • Транго Тауър (6257 м) – 1998
  • Маккинли (6194 м) – 1988
  • Айлънд пик (6189 м) – 1987
  • Ама Даблам (6812 м) – неуспешен опит (1987)

В Aлпите Николай Петков извършва едни от най-трудните и престижни изкачвания – както по големите северни стени (дори през зимата), така и по трудните скални маршрути в Доломитите. Изкачва Чима Пикола (2857 м) в Доломитите по туровете на Касин и на Комичи през есента на 1980 г.; Северната стена на Матерхорн (4478 м), зимно, по пътя на братя Шмид, 22 – 24 януари 1982 г.; Чима Овест (2973 м) в Доломитите по тура на Касин-Рати за 6 часа, лято 1984 г.; Пти Дрю (3754 м) в Алпите, по Американския тур на западната стена, лято 1984 г.; Северната стена на Айгер (3970 м), зимно, 10 – 13 март 1985 г.; Гран Капюсен (3838 м) по тура на Бонати-Гиго и отново Пти Дрю (3754 м) – този път по ръба Бонати, и двата през 1993 г., а година по-късно Монблан (4807 м) по ръба Френе (със София Фотева и Светослав Георгиев) – все в едноименния масив; Егюий Дибона (3130 м) в масива Екрен през 1995 г.; Чима Гранде (2999 м) по тура на Комичи-Димаи и Мармолада (3343 м) по тура „Модерни времена“ през 1996 г., заедно със София Фотева – и двата в Доломитите; Пти Жорас (3650 м) в масива на Монблан по тура „Анук“ и повторение на изкачването по Чима Гранде през 2000 г.; Чивета (3220 м) в Доломитите по северозападната стена, по тура на Филип-Флам (второ българско изкачване) с излизане на върха по тура на Комичи през 2002 г.; Пиц Бадиле (3308 м) по северната стена през 2008 г.

В САЩ Николай Петков катери през 2002 г., когато прокарва нов маршрут по гребена Команчи на Гранд Каньон в Аризона, заедно с Ан Еранс, Роджър Пейн и Джон Харлин, и през 2007 г., когато заедно с Михаил Михайлов и Дойчин Боянов посещават долината Йосемити в Калифорния. Главната цел е изкачване на 1000-метровата стена на Ел Капитан (2308 м) по тур „Носът“. Изкачени са и множество турове и боулдъри, като „Серенити крак“ и „Ийст бътрес“ по десния край на стената на Ел Капитан. След Носът са осъществени множество други изкачвания, като дълъг тур по стената на Халф Доум (2695 м) – „Снейк Дайк“, също известния тур по северната стена на Рострум.

Каракорум, долината Хане – заедно с Дойчин Боянов и Михаил Михайлов през 2011 г. провеждат проучвателна експедиция в долината Хане, набелязват и измерват височината на девствени върхове в района. През следващата 2012 г. същата група успява да изкачи премиерно два от тях – Левски (5733 м) и Сивата кула (5434 м). В експедицията участва и Тервел Керелов.

Антрактида, Тангра – второ изкачване на връх Лясковец (1473 м) от българските алпинисти Дойчин Боянов и Николай Петков на 1 януари 2015 г., и първо изкачване на Големия иглен връх (1680 м) на 8 януари 2015 г., заедно с Дойчин Боянов и Александър Шопов. През следващата година заедно с Дойчин Боянов изчаква и връх Свети Борис (1698 м) – на 23 декември 2016 г. През новата 2017 г. изкачва и върховете Симеон (1580 м) и Академия (1253 м), заедно с Дойчин Боянов и Неделчо Хазърбасанов на 16 януари 2017 г.. Петте върха са в планината Тангра на о. Ливингстън, а височините им са измерени с прецизно GPS устройство.

Непълният, примерен списък с изкачени върхове под 6000 м добива вида:

  • Килиманджаро (5895 м) – 1991
  • Левски (5733 м) – 2012
  • Елбрус (5642 м) – 1980, 1983 (зимно), 1987
  • Сивата кула (5434 м) – 2012
  • Кения (5199 м) – 1991
  • Арарат (5137 м) – неуспешен опит (1999)
  • Джая (4884 м) – 1992
  • Монблан (4807 м) – 1994
  • Матерхорн (4478 м) – 1982 (зимно)
  • Шхелда (4320 м) – 1980
  • Гермогенов (3993 м) – 1980
  • Айгер (3970 м) – 1985 (зимно)
  • Егюий дю Миди (3842 м) – 1984
  • Гран Капюсен (3838 м) – 1993
  • Пти Дрю (3754 м) – 1984, 1993
  • Пти Жорас (3650 м) – 2000
  • Фицрой (3405 м) – 1991
  • Мармолада (3343 м) – 1996
  • Пиц Бадиле (3308 м) – 2008
  • Чивета (3220 м) – 2002
  • Егюий Дибона (3130 м) – 1995
  • Чима Гранде (2999 м) – 1996, 2000
  • Чима Овест (2973 м) – 1984
  • Чима Пикола (2857 м) – 1980
  • Ломницки щит (2634 м) – 1982 (зимно)
  • Свети Борис (1698 м) – 2016
  • Голям иглен връх (1680 м) – 2015
  • Симеон (1580 м) – 2017
  • Лясковец (1473 м) – 2015
  • Академия (1253 м) – 2017
  • Фалкенщайн (381 м) – 1983

Експедиции и хронология на изкачените върхове

  • 1980, July – Caucasus, Adil-Su, Pic Germogenov (3993 m)
  • 1980, July – Caucasus, Elbrus (5642 m)
  • 1980, 2 август – Caucasus, Shkhelda East (4320 m), East Face (1100 m), new route
  • 1981, September – Crete, Costia Peak, new route
  • 1981, 5 октомври – Dolomites, Cima Piccolissima di Lavaredo (2700 m), „Cassin Route“ (250 – 300 м, VI+)
  • 1981, 6 октомври – Dolomites, Cima Piccola di Lavaredo (2857 m), „Comici Route“ (250 – 300 м, VI)
  • 1982, winter, 5 март – High Tatras, Lomnický štít (2634 m), SE Face (700 m)
  • 1982 – Saxony, Elbe Sandstone Mountains, Falkenstein Massif (381 m), „Southern Crack (Südriss)“
  • 1983, winter, 22 – 24 януари – Swiss Alps, Matterhorn (4478 m), North Face, „Schmid Brothers Route“
  • 1983, winter – Caucasus, Elbrus (5642 m)
  • 1983, 1985, 2003 – Pamir, Peak Lenin (7134 m) – today Ibn Sina (Avicenna) Peak
  • 1983, 1986 – Pamir, Peak Communism (7495 m) – today Ismoil Somoni Peak
  • 1984, 9 май – Himalayas, Mount Everest (8848 m), West Ridge (ascent – third Bulgarian, fifth overall, and last ever since) – 6 h 10 min starting at 8120 m, South Col (descent), complete traverse
  • 1984 – Dolomites, Cima Ovest di Lavaredo (2973 m), „Cassin-Rati“ Route in 9 hours
  • 1984, 25 юли – French Alps, Aiguille du Midi (3842 m), South Face, „Rebuffat Route“ (250 m) in 2.5 hours
  • 1984, 28 юли – French Alps, Petit Dru (3754 m), West Face, „American Direct“ Route in 10 hours
  • 1985, winter, 10 – 13 март – Swiss Alps, Eiger (3975 m), North Face
  • 1986, 27 юли – 2 август – Pamir, Peak Communism (7495 m), South Face (2500 m), „Eduard Mislovsky Route“ (up to 7+ UIAA), then record time (7 days)
  • 1987 – Caucasus, Elbrus (5642 m), „Volna Espania“ Route
  • 1987 – Himalayas, Island peak or Imja Tse (6189 m)
  • 1987, 28 декември – Andes, Aconcagua (6961 m), first Bulgarian ascent
  • 1988, 6 – 8 януари – Andes, Aconcagua (6961 m), South Face (3000 m), „French Route“, Messner Variant, in 3 days
  • 1988, 27 юни – Alaska, Mount McKinley or Denali (6194 m), first Bulgarian ascent
  • 1989 – Himalayas, Dhaulagiri, Exploratory Expedition
  • 1991, 29 януари – Patagonian Andes, Fitz Roy or Cerro Chaltén (3405 m), East Face, „Direct Argentine“ Route
  • 1991, 27 юни – Mount Kilimanjaro, Kibo crater, Uhuru Peak (5895 m)
  • 1991, 18 – 20 декември – Mount Kenya 5199 m, Batian, South Face, „Bulgarian Way“ – new route (7 UIAA)
  • 1992 – New Guinea, Puncak Jaya or Karstenz Pyramid (4884 m)
  • 1993 – French Alps, Grand Capucin (3838 m), „Bonnati-Ghigo“ Route
  • 1993 – French Alps, Petit Dru (3754 m), Bonatti Pillar
  • 1994 – French Alps, Mont Blanc (4807 m), Central Pillar of Frêney
  • 1995 – French Alps, Massif des Écrins, Aiguille Dibona (3130 m), 6c
  • 1996 – Cordillera Blanca, Huascarán (6768 m)
  • 1996 – Dolomites, Cima Grande di Lavaredo (2999 m), „Comici-Dimai“ Route
  • 1996 – Dolomites, Marmolada (3343 m) – „Tempi Moderni“ Route
  • 1997, 21 септември – Himalayas, Dhaulagiri I (8167 m)
  • 1998 – Karakoram, Trango (Nameless) Tower (6257 m), „Slovenian Route“
  • 1998 – Tian Shan, Khan Tengri (6995 or 7010 m)
  • 2000 – French Alps, Petit Jorassess (3650 m), „Anuk“ Route
  • 2000 – Dolomites, Cima Grande di Lavaredo (2999 m), „Comici-Dimai“ Route
  • 2001 – Karakoram, Broad Peak (8047 m) – up to 7350 m
  • 2002 – Dolomites, Chivetta (3220 m), NW face, „Filippe-Flamm“ Route (second Bulgarian ascent), finish through „Comici“ Route
  • 2002 – Arizona, Grand Canyon, Comanche Ridge, new route
  • 2004, 20 май – Himalayas, Mount Everest (8848 m), NE Ridge
  • 2006, 8 юли – Himalayas, Nanga Parbat (8125 m), Diamir Face, Kinshofer Route
  • 2007, October – Yosemite, El Capitan (2308 m), „Serenity Crack“
  • 2007, October – Yosemite, El Capitan (2308 m), „East Buttress“
  • 2007, October – Yosemite, El Capitan (2308 m), „The Nose“
  • 2007, October – Yosemite, Half Dome (2695 m), „Snake Dike“
  • 2008, September – Swiss Alps, Piz Badile (3308 m), North Face
  • 2009, 26 юли – Karakoram, Gasherbrum I (8068 m), first Bulgarian ascent
  • 2011, 11 – 20 септември – Karakoram, Khane valley, Exploratory Expedition
  • 2012, 13 – 14 август – Karakoram, Khane valley, Levski Peak (5733 m), West Face, first ascent (650 m, M6, AI4, 6a)
  • 2012, 19 – 20 август – Karakoram, Khane valley, Grey Tower (5434 m), East Face, first ascent (600 m, AI3 – to the col, 6b, mainly 5c)
  • 2015, 1 януари – Antarctica, Livingston Island, Tangra Mountains, Lyaskovets Peak (1473 m), „Ivanov–Vasilev“ Route, second ascent
  • 2015, 8 януари – Antarctica, Livingston Island, Tangra Mountains, Great Needle Peak (1680 m), first ascent
  • 2016, 23 януари – Antarctica, Livingston Island, Tangra Mountains, St. Boris Peak (1698 m), first ascent

Източници

The contents of this page are sourced from Wikipedia article. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.
Lists
Nikolai Petkov is in following lists
comments so far.
Comments
From our partners
Sponsored
Credits
References and sources
Nikolai Petkov
arrow-left arrow-right instagram whatsapp myspace quora soundcloud spotify tumblr vk website youtube pandora tunein iheart itunes