Naum Yosifov

Наум Йосифов е роден през 1888 година в Охрид, тогава в Османската империя. Син е на Баба Кръста Йосифова, чиято къща е основна квартира на ВМОРО в града, и която е многократно задържана от турските и сръбските власти. Брат е на Илия Йосифов и Владимир Йосифов, също участници в революционното движение. В 1902 година влиза във ВМОРО. В края на годината е арестуван и измъчван. Амнистиран е през пролетта на 1903 година. Изпълнява куриерски задачи. През Илинденско-Преображенското въстание е четник. След въстанието през есента заминава на гурбет в Румъния. В края на 1904 година пристига в София и се присъединява към четата на Иван Наумов Алябака, с която заминава за Велешко.

Георги Ацев, Наум Йосифов и Петър Георгиев.

След възстановянето на революционната организация през 1910 година е войвода на Гяваткол.

През Междусъюзническата война и по време на Охридско-Дебърското въстание се бори против сръбската армия в Охридско.

След 1923 г. е войвода в Охридско. През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Илия Лерински, Андон Попщерев, Тале Андонов и Петър Ангелов с куриерска чета на Христо Андонов. На 18 юли 1925 година четата на Наум Йосифов дава голямо сражение на сръбската жандармерия, която отстъпва с няколко жертви. Това сражение кара сръбският военен комендант в Охрид Лазаревич да иска бързо десет хилядна войска от Битоля и и Скопие, "за да не се получи това, което стана в 1913".Брат му Илия, също деец на ВМОРО, е убит за назидание от сръбските власти. След убийството на Александър Протогеров през 1928 година минава на страната на протогеровистите, но през 1930 година с декларация минава на страната на Иван Михайлов.

През 1946 година Наум Йосифов е арестуван от сърбокомунистическите власти в Охрид и е осъден на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор.