Makri Negriev

Макрий (Макрия, Макарий) Негриев Блажев Фръчковски е дърворезбар от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.

Макрий е роден около 1800 година в голямата мияшка паланка Галичник. Син е на резбаря Негрий Блажев, при когото се обучава и развива дарбата си. Според внука му Янко Кузманов Макрий е „добър композитор, резбар и иконописец“.

Първоначално работи като помощник на своя тъст Петър Филипов – Гарката, под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Скопие. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои автопортрети, под които има надпис:

От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на Бигорския манастир. Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „Свети Никола“ в Прищина, „Свети Димитър“ в Горно Броди и „Света Богородица“ в Скопие.

Съгласно съставена от Янко Кузманов животописна бележка, той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на Хамзи паша в село Бардовци, до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски махмудии, кон и място на пазара в Скопие.“ Пашата възлага на Негриев да украси и пазарджишката Чарши джамия.

Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя Гюрчин и Траян работил скулптура на колоните (капителите) в църквите „Света Неделя“ в София, завършена в 1856 година, „Света Неделя“ в Пловдив и „Света Богородица“ в Пазарджик. Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“. В Пазарджик с него работи и синът му Кузман Макриев. Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.Съществува обаче и предание, че пазарджишкият иконостас е дело на Димитър Шаренков Церовеца. Според Асен Василиев Макрий е правил само колоните в пазарджишката църква. Има и предания, че Макрий към 1845 или 1855 - 1860 година е изрязал иконостаса на пирдопската църква „Света Богородица“, строена в 1819 година от майстор Станчо от Мирково, но според Асен Василиев иконостасът не прилича на Макриево дело.

На 15 юни 1885 г. Йоаким Груев пише до Васил Стоянов: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на Хамзи паша и църквата „Света Богородица“ и „Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“ Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859, било след 1862, било 1863 година.

През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1849 г.“ (!).

Четиримата Макриеви синове Христо Макриев (1841-1893), Исай Макриев (1843-1881), Кузман Макриев (1844-1899) и Серафим Макриев (1845-1869) са зографи.