Krastyo Kalaburov

Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец.

Декларация на Калабуров при постъпването му в Илинденската организация

Калабуров е роден в 1877 година в костурското село Дъмбени, тогава в Османската империя, днес Дендрохори, Гърция. Остава сирак, но завършва четвърто отделение. По занятие е тухлар и работи в Мала Азия.

През 1902 година се връща в родния си край и се включва във ВМОРО. Участва в голямото сражение при връх Локвата на 21 май 1903 година. През същата година замества войводата Атанас Кършаков, който е ранен. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е центрови войвода и с четата си е част от отряда на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. През 1904 година участва в сражение с гръцки андарти при Търсие, Турие и Ощима, а скоро след това емигрира в САЩ.

При избухването на Балканската война в 1912 година се връща в България и е доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в Костурската съединена чета. Получава орден „За храброст“, а през Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти в родното си Дъмбени. Затворен е в Костур, където е изтезаван. По-късно е освободен и се премества в Ксанти.

След Първата световна война живее в Пловдив. От 1923 година е член на Илинденската организация.

Умира в Пловдив в 1939 година.