Krastyo Avramov

Кръстьо Аврамов Дичов е български зограф, представител на Дебърската художествена школа.

Кръстьо Аврамов е роден през януари 1866 година в дебърското село Тресонче, Западна Македония. Син е на Аврам Дичов от Тресонче и внук на Дичо Зограф. Учи при баща си и работи при него до 1890 година. В ерминията си записва „Су заоделъ на гурбетъ и во странство на 1879 го въ Видинъ“.

Негово дело са църквите „Възнесение Господне“ в село Извор и „Света Троица“ в Бойница, Видинско, както и други църкви в Северозападна България. В Бойнишката църква Кръстьо Аврамов рисува иконостасните табла под големите икони, които имат интересни сюжети, които в известни отношения превъзхождат творбите на баща му. От него е и иконата на Свети Теодор Тирон от 1897 година, както и редица целувателни икони.

В 1902 година Кръстьо Аврамов изписва стенописите в църквата „Свети Илия“ във вранското село Сеяце. В 1905 година изписва иконостасните икони на църквата „Свети Прокопий“ в Лилянце, като се подписва на престолната икона на Иисус Христос.

Умира в Скопие в 1939 година.

Стилът на Кръстьо Аврамов, когато работи с баща си е неразличим от неговия (иконите Свети Георги и Свети Димитър от „Възнесение Господне“ в Живовци, пренесени във Видинската митрополия), но когато е сам, стилът му е много по-наивистичен.