Konstantin Nikolov Robev

Константин (Костадин) Николов Робев е български лекар и офицер.

Роден в 1870 или 1871 година в известната възрожденска фамилия Робеви, той завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия. Заминава да следва във Франция и учи медицина в Университета на Монпелие до 1895 година, след което едно година до 1896 година учи в Университета на Бордо. През 1898 г. завършва Военното училище в София. Служи в силистренския гарнизон, както и в двадесет и седми пехотен полк. Началник е на Трета дивизионна болница. По-късно е дивизионен лекар на Беломорската отбрана. Уволнява се от войската през 1919 година.

Работи дълги години в България като цивилен и военен лекар и стига до чин полковник.

Д-р Константин Робев е син на Никола (1831 – 1906) и внук на Анастас Стефанов Робев (1789 – 1869). Има трима братя – Антон (1875 – 1947, български офицер), Петър (1877 – 1961) и Владимир Робев (1879 – 1965) и четири сестри – Пенелопа (по мъж Хаджиилиева, 1860 – 1927), Василка, Виктория (по мъж Христич) и Христина (1880 – 1964). Около 1900 г. се оженва за Недялка Дагорова-Робева (ок.1880 – ?).

• Подпоручик (30 юни 1898)
• Поручик (16 октомври 1900)
• Капитан (1904)
• Майор (15 октомври 1908)
• Подполковник (14 февруари 1914)
• Полковник (1918)