Konstantin Nastev

Константин (Костадин, Кочо) Настев Стоянов е български военен, капитан, и революционер, малешевски войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Роден е на 17 април 1880 година в Солун, Османската империя, днес в Гърция. Син е на възрожденския деец Насте Стоянов. Завършва V клас в българската гимназия в Солун в 1897 година. В 1898 година започва да учи във Военното училище в София, което завършва с чин подпоручик в 1902 година. Присъединява се към ВМОК. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запаса и участва във въстанието. От 27 януари 1903 до 27 юни 1904 е в запас. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е определен за мелнишки войвода на ВМОК. В края на август 1903 година заедно с четата на мелнишкия войвода на ВМОРО Спиро Петров пренасят оръжие от Банско за въстаниците в Мелнишко. На 4 септември двете чети са открити в землището на село Пирин, под връх Кукла в Пирин, където водят драматично сражение с турски аскер, в което загива войводата Петров, заедно с шестима свои четници. Настев успява да се изтегли и продължава участието си в бойните действия.

След разгрома на въстанието Настев се връща на военна служба. Участва в Балканската война в 1912 година като командир на Втора дружина на 45 пехотен полк.

В 1914 година е уволнен формално от военна служба и тайно е възстановен. През август 1914 година е назначен за втори секретар в Българското консулство в Солун, където ръководи българското военното разунаване. Въпреки противодействието на гръцките служби, а от есента на 1915 година – и на службите на Съглашенските държави, успява да създаде агентурна мрежа, в която привлича италианци, турци, евреи и българи. През декември 1915 година е арестуван заедно с останалите дипломати от държавите от Централните сили, а месец по-късно е освободен от френските власти на френско-швейцарската граница. По негова молба е изпратен на фронта, където е командир на 3-та дружина на 21-ви пехотен средногорски полк.

Загива на 16 ноември 1916 година при атаката на връх Еровете при Грунища, Битолско. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.

По време на военната си кариера Константин Настев служи в 12 резервен полк и 2 пехотен искърски полк.

• Подпоручик (1902)
• Поручик (1905)
• Капитан (1909)

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4.София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.