Ivan Davidkov

Иван Иванов Давидков е български поет, белетрист и есеист.

Роден е в монтанското с. Живовци на 9 март 1926 г. Учи в гр. Берковица и гр. Фердинанд (днес гр. Монтана), завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1951 година. Член на Съюза на българските писатели от 1949 г. Работи във вестник „Септемврийче“, кинематографията, детско-юношеската редакция на радио „София“. В последните 18 години от живота си е главен редактор в издателство „Български писател“ (1968-1986). Автор е на стихосбирки за деца и юноши, на сборници с лирика, на романи, на сборници с есеистика.

През 1958-59 г. е в Украйна и Беларус по линия на културна спогодба, изучава украински и беларуски език и се запознава с видни представители на украинската и беларуската литература.

Превежда произведения предимно на укр. и беларуски творци: Вл. Сосюра, Яр. Смеляков, М. Дудин, Самуил Маршак, Пл. Воронко и др.

Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1988).

Иван Давидков е и талантлив живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана и София приживе и след кончината му.

Умира в София на 6 август 1990 г.

• Трамвай (1950 г.)
• Украинецът с бялата хармоника (1951 г.)
• У дома (1956 г.)
• Огърлица (1959 г.)
• Съзвездието на светулките (1961 г.)
• Ден с чучулигови криле (1967 г.)
• Мостове от облаци (1969 г.)
• Пътеките на зорницата (1972 г.)
• Светлина от скрежа (1957 г.)
• Крила и корени (1963 г.)
• Тракийски могили (1968 г.)
• Озарение (1970 г.)
• Каменоломна (1972 г.)
• Танц на кипариси (1975 г.)
• Молитви за длетото и камъка (1977 г.)
• Владетелят на нощните слънца (1981 г.)
• Око на птица (1982 г.), Корида (1984 г.)
• Отлитането на скорците (1987 г.)
• Морето (1988 г.)
• Къпането на нимфите (1990 г.)
• Може би сбогом (1992 г.)
• Далечните бродове (1967 г.)
• Къшей хляб за пътника (1971 г.), издадена на словашки език 1974 г.
• Вечерен разговор с дъжда (1973 г.)
• Бял кон до прозореца (1975 г.)
• Сбогом, Акрополис! (1976 г.)
• Билет за Бретан (1977 г.)
• Балада за самотните мореплаватели (1979 г.), издадена на полски език 1982 г.
• Рифовете на далечните звезди (1981 г.)
• Зимните сънища на лъвовете (1983 г.)
• Лодката на Харон (1987 г.)
• Полетът на стрелата (1985 г.)
• Нощно виолончело (1989 г.)
• Кафенето на клоуните (1995 г.).

На други езици

• на английски език: „Fires of the sunflower“ (1988 г.)
• на беларуски език: „Крокi вернасцi“ (1970 г.)
• на руски език: „Прощай, Акрополъ“ (1978 г.)
• на украински език: „Лiрика“ (1960 г.)
• на френски език: „Les ques lointains“ (1989 г.)
• на чешки език: „Muj pomijiky obraz“ (1986 г.)

• От и за Иван Давидков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Снимки на Иван Давидков на сайта на Кеворк Кеворкян
• Иван Давидков в Литературен свят
• Иван Давидков в Литернет
• Произведения на Иван Давидков вМоята библиотека
• „Пейзажи от различни брегове“ (стихотворения), „Литература плюс култура“
• „Стихове“, в. „Литературен форум“, бр. 11 (452), 20 март 2001 г.

За него

• Вътьо Раковски, „Иван Давидков и нашият приятел дъждът“, в. „Литературен форум“, бр. 11 (452), 20 март 2001 г.