Ivan Chaprashikov

Иван Стоименов Чапрашиков (Чапрашъков) е български търговец, обществен деец и революционер.

Иван Чапрашиков е роден през 1854 или 1858 година в Горна Джумая, тогава в Османската империя, днес Благоевград, България, в семейството на тютюневия търговец Стоимен Чапрашиков, създал в 1864 година фирмата „Ориент табако“, занимаваща се с търговия с тютюни в Гърция и Мала Азия. Учи в Горна Джумая. Той движи бизнеса, наследен от Стоимен Чапрашиков, а брат му Георги Чапрашиков се занимава с изкупуване на тютюна. През Временното руско управление след края на Руско-турската война (1877-1878) е председател на Горноджумайския градски съвет. След като Горна Джумая остава в границите на Османската империя според Берлинския договор, Чапрашиков се изселва в Дупница, където на няколко пъти е избиран за градски съветник. Един от основателите е на местната организация на Демократическата партия. В града той се занимава с търговия с тютюни, а през 1887 г. открива фабрика за брашно и трици. Освен с тютюни, търгува и с кожи, снабдява двореца с хранителни продукти и се занимава с лихварство, като натрупва значително богатство. В 1893 година е избран за депутат в ІV Велико народно събрание. Приятел е на Яне Сандански и многократно дарява пари на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Член-съветник е на Македонското дружество „Единство“.

Умира в Дупница на 28 април 1908 година. Погребан е на 30 април 1908 година в църквата „Свети Георги“.

В завещенанието си от 11 април 1908 година Чапрашиков дава значителни суми за благотворителност – 15 000 лева дава за безплатните ученически трапезарии и за дупнишкото читалище „Напредък“, по 5000 лева на училищата в Дупница и Горна Джумая за учредяване на награда за най-добрите ученици, задължава наследника си Крум Чапрашиков да дава годишно по 500 лева за подпомагане на бедни ученици, дава 5000 лева на Софийската търговско-индустриална камара за образуване на фонд, от който да се дават награди за български научни разработки в областта на индустрията и търговията или за българско изобретение. Съпругата и сестрите му се опитват да оспорят завещанието, но делото е прекратено на 18 юни 1925 година. За строежа на читалищната сграда в Дупница в 1914 година са предоставени 9000 лека. След многобройни опити на Софийската търговско-индустриална камара да получи дарението, на 15 декември 1928 година Крум Чапрашиков превежда на камарата 200 000 лева, с които е образуван фонд и са раздавани награди – през 1939 г. 20 000 лева на Щилян Маринов за конструирането на редосеялка „Щилма“, през 1940 г. са наградени Надежда и Любен Тодорови за направата на шахтова печка за отопление. Фондът е ликвидиран през 1948 година от комунистическата власт със закриването на областните стопански камари.