Georgi Zhechev

Георги Жечев Текелиев е български анархист, поет, преводач и публицист. Роден в Хасково, където завършва гимназия, а там му преподава поетът Емануил Попдимитров. Анархист е по убеждения от края на 1913 г.Родът на Георги Жечев по бащина линия произхожда от село Текето, откъдето идва и фамилното им име Текелиеви.

Георги Жечев е анархист, но предпочита да се самоопределя като безвластник и отявлен пацифист, отказвайки да служи в армията.От 1919 г. е член на Федерация на анархо-комунистите в България и участва в списването и редактирането на анархистическите вестници и списания „Пробуда“, „Свободно общество“ (1919 – 1924) и на нелегалния вестник „Анархист“ (1920 – 1921).

Заради убежденията и свързаната с тях дейност му се налага да емигрира след Септемврийското въстание във Франция на два пъти (1923 – 1924) и за втори път през след атентата в църквата „Света Неделя“ (1925 – 1927). В Париж става член на Международната група за анархистически издания, с която общува и Нестор Махно.Редактира вестник „Мисъл и воля“ (1930 – 1935) и сътрудничи на анархисткия вестник „Стожер“ (1946 – 1947).Във Франция се включва в мероприятията, предприети за освобождението на тикнатите в затвора в Съединените щати Никола Сако и Бартоломео Ванцети, преди тяхната екзекуция.

Покрай издаването на „Мисъл и воля“ (с активното участие на Николай Хрелков) излизащ от 21 септември 1930 до 24 март 1935 г. Георги Жечев в клубното кафене на левите писатели „Роял“ се среща с Людмил Стоянов, Иван Хаджимарчев, Иван Мешеков, Цветан Минков и Гьончо Белев.

Георги Жечев за многостранната си анархистическа дейност след 9 септември 1944 г. е въдворен през 1949 г. в концентрационния лагер „Богданов дол“.