Georgi Popnikolov

Георги Попниколов (Попов) Янев (изписване до 1945 година: Георги попъ Николовъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в 1875 година в лозенградското българско село Карахадър, тогава в Османската империя, в семейството на свещеника и революционер Никола Бъчваров. Братята му Димитър Попниколов (1880 - 1878) и Яни Попов (1876 - 1945) също са видни дейци на ВМОРО. Привлечен е в революционната организация от брат си Яни Попов, ръководител на комитета в Карахадър. В 1900 година по време на Керемидчиоглувата афера баща му и братята му Яни и Димитър успяват да избягат в България и са осъдени задочно от Одринския съд. Баща му се връща погрешка и е изпратен на заточение в Паяс кале. Георги е арестуван, но освободен. През юни 1901 година чета убива един шпионин в Карахадър и избухва Карахадърската афера, при която Георги отново е арестуван заедно с майка му и малките му братя Илия и Костадин, както и 24 други селяни. След 45 дни бой, майка му и братята му са освободени срещу голям откуп. Георги е изпратен на съд в Одрин, където е осъден на пет години. Лежи три години в лозенградския и одринския затвори и е освободен в 1904 година. След освобождението си продължава да се занимава с революционна дейност, като превежда четите в района.

На 10 април 1943 година, като жител на Созопол, подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.