peoplepill id: gencho-skordev
GS
Bulgaria
5 views today
5 views this week
Gencho Skordev
Bulgarian architect

Gencho Skordev

The basics

Quick Facts

Intro
Bulgarian architect
Places
Work field
Gender
Male
Place of birth
Kazanlak, Kazanlak Municipality, Stara Zagora Province, Bulgaria
Place of death
Sofia, Sofia Capital Municipality, Sofia City Province, Bulgaria
Age
86 years
The details (from wikipedia)

Biography

Тази статия е за архитекта.За математ̀ика вижте Генчо Скордев (математик).

Генчо Скордев (19.05.1900 (стар стил), Казанлък – 28.08.1986, София) е български архитект и виден деятел на туристическото движение. Съпруг на архитект Елена Варакаджиева-Скордева, баща на Димитър Скордев (математик) и на Михайлина Скордева (архитект).

Завършва архитектура през 1925 г. в Дармщат – Германия и започва дейността си като архитект в своя роден град. Там ръководи строителството на редица обекти като военната фабрика, механотехническото училище, читалище „Искра“. Пак по това време, през периода 1925 – 1928, на младия архитект Генчо Скордев е възложен инвеститорският надзор при строежа на Паметника на свободата на връх Шипка, построен по проект на арх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. От 1930 г. работи в София. Скоро в дейността му се включва активно и архитект Елена Варакаджиева, с която през 1933 г. създават и семейство. Съвместната им частна архитектурна практика продължава до 1943 г., когато Генчо Скордев бива назначен за началник на архитектурното отделение на Министерството на земеделието и горите. Дотогава двамата вече имат в творческия си актив изграждането на редица обществени сгради като поща в Бургас, общински хали в Пловдив, Стара Загора и Сливен, кланица в Хасково, училища, а също и на немалко жилищни сгради.

От 1930 до 1944 г. Генчо Скордев е член на Централното настоятелство на Българския туристически съюз и отговаря за строителството на хижи. Съвместно с друг архитект-турист – Панайот Калчев, Генчо Скордев проектира и ръководи безвъзмездно строителството на сградата за метеорологичната станция на най-високия връх на Балканите – Мусала (2925 м), както и тези на най-високите върхове на Витоша – Черни връх, и на Стара планина – Ботев (по онова време с името Юмрук чал). Съвместно със съпругата си, също безвъзмездно, Генчо Скордев става автор на проектите и деен участник в реализирането им при изграждането на редица високопланински хижи в България, сред които са например „Белмекен“, „Заврачица“ и „Иван Вазов“ в Рила, „Демяница“ в Пирин, „Мазалат“, „Бузлуджа“, „Марагидик“ и „Рай“ в Стара планина.

След 1943 г. Генчо Скордев работи главно в областта на строителството на селскостопански сгради. През 1947 г. под негово ръководство се изработват устройствени планове за селата (сега градове) Камено и Българово в Бургаски окръг. От 1948 до 1950 г. е ръководител на ателие в проектантска организация, занимаваща се предимно с проектиране на обекти за селското и горското стопанство. От 1950 до 1959 г. е директор на „Земпроект“ – първата в България проектантска организация, специализирана в областта на селскостопанското строителство. Под негово ръководство се формира екип от специалисти, които проектират животновъдни и птицевъдни сгради и комплекси, жилищни, битови и други сгради за нуждите на селското стопанство.

От 1959 г. до пенсионирането си през 1971 г. Генчо Скордев е старши научен сътрудник (от 1967 г. старши научен сътрудник I степен) в Научноизследователския институт по градоустройство и архитектура (институтът първоначално е към БАН, а по-късно преминава към Министерството на строителството и архитектурата). Там ръководи секция „Селскостопански сгради“ и изследва ред проблеми, важни за проектантската практика и управлението на селскостопанското строителство.

Бил е преподавател в Държавния университет във Варна (от 1948 до 1962 г.) и в Агрономическия и Лесотехническия факултет в София. Сред основателите е на Съюза на архитектите в България, където е бил председател на секцията „Селскостопански сгради“. Автор е на редица книги и статии в областта на проектирането и строителството. Награждаван е с държавни отличия.

Памет

На Генчо Скордев е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

Библиография

  • „Строително дело“ – Земиздат, 1953; Техника, 1963.
  • „Строителство на селскостопански сгради в ТКЗС“ – Наука и изкуство, 1956.
  • „Проучвания по проектирането и устройството на стопанските дворове в ТКЗС в планинските райони на България“ (съвм. с Методи Класанов) – БАН, 1962.
  • „Организация на стопанските дворове в ТКЗС“ (съвм. с Методи Класанов) – Земиздат, 1964.
  • „Реконструкция на стопанските дворове на ТКЗС“ (съвм. с Методи Класанов) – Земиздат, 1966.
  • „Инсталации за поддържане на микроклимата на животновъдни и птицевъдни помещения – отопление, вентилация, климатизация на въздуха“ – ЦСНТИ, 1967.
  • „Реконструкция на животновъдни сгради“ (съвм. с Методи Класанов и Ана Пейчева) – Земиздат, 1967.
  • „Архитектурно-строителни проблеми при микроклимата на животновъдните сгради“ (съвм. с Венелин Грънчаров) – Техника, 1973.
  • „Изграждането на Паметника на свободата на връх Столетов“ – САБ, 1980.

Източници

  • Ст.н.с. арх. Мария Миркова. „Творец с разностранен талант. 100 години от рождението на ст.н.с. I ст. Генчо Скордев“. Арх–Арт (8 – 15 ноември 2000 г.), стр. 22.
  • Мойсей Мойсеев. „Градеж от кости, обич и камък“ – Абагар, 2002.

Външни препратки

The contents of this page are sourced from Wikipedia article. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.
Lists
Gencho Skordev is in following lists
comments so far.
Comments
From our partners
Sponsored
Credits
References and sources
Gencho Skordev
arrow-left arrow-right instagram whatsapp myspace quora soundcloud spotify tumblr vk website youtube pandora tunein iheart itunes