Quick Facts
Biography
Димитър Иванов Занешев, наричан Димитруш, е български просветен деец и революционер, ръководител на Воденския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Димитър Занешев произхожда от видния воденски възрожденски род Занешеви и е син на Иван Занешев. Заедно с братята си дава пари за построяването на българската църква в града. Роден е на 21 януари 1876 година във Воден, тогава в Османската империя.
Димитър Занешев се противопоставя на въоръжената акция на ВМОК в селата Тушим и Сборско от септември 1902 година, заради което е предаден заедно с Радомир Атанасов и други воденски граждани от Пожарлиев на турския каймакамин с разобличително писмо. През април 1903 година е арестуван за кратко във връзка със Солунските атентати.
Димитър Занешев е ръководител на ВМОРО във Воденско и като такъв е делегат на Солунския конгрес от 1903 година. Възпитаник е и на Солунската българска мъжка гимназия, макар да не успява да я завърши. Преди Илинденско-Преображенското въстание Димитър Занешев е секретар в четата на Кара Ташо, а по време на въстанието заедно с Аргир Манасиев и Петър Юруков, е в главния въстанически щаб на Революционен окръг „Кожух“. През 1905 година е подвойвода на отряд от четата на Лука Иванов във Воденско и води редица сражения с гръцки андарти. Не успява да участва на Втория Солунски окръжен конгрес в Света гора, но изпраща писмо със своето мнение. През октомври 1906 година гръцкия андарт Николаос Рокас предлага примирие на Димитър Занешев, което той отхвърля.
В периода декември 1906 - януари 1907 година участва в Съвещателното събрание на ВМОРО в София и подписва документа изложение на организацията.
Димитър Занешев се жени за Елисавета Котева, битолчанка, която е учителка по френски език първо в Битоля, а след това и в Дупница. С нея има три деца - Иван, Александър и Добра. На 18 януари 1913 Димитър Занешев, по времето на Балканската война, казва в завзетия от гръцки войски Воден на български офицери:
| „ | Кажете на Фердинанд, че ако Воден остане в гръцки ръце, ние пак ще се бием. | “ |
След което е арестуван от гръцките власти, а в края на 1913 година е освободен с помощта на „женската полиция“ на ВМОРО.През Първата световна война работи във военното комендантство в град Фере. През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО.
През 1934 или 1936 година напуска окупираната от Гърция Егейска Македония и първоначално се установява в София. Живее в Несебър и е председател на МКББ „Тодор Александров“ до смъртта си.
В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в ООН, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери - Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова, съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова - се обявяват в специална декларация против югославските претенции.
Умира в София през 1962 година.
В Несебър има улица на името на Димитър Занешев, а през май 2009 е поставена и негова паметна плоча.
Портал „Македония“