Dimitar Lyapov

Ученици в Солунската българска гимназия 1888 - 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес

Димитър Николов Ляпов е роден през 1870 година в костурското село Бобища, понастоящем в Гърция. Псевдонимът Гурин произхожда от дървесния вид горун, вид дъб. Фамилното име Ляпов произлиза от думата леп - хубав. Завършва Солунската българска мъжка гимназия с петия випуск в учебната 1889 - 1890 година. Става секретар на Българската екзархия в османската столица Цариград и в 1894 година основава Цариградския революционен комитет, чийто председател е до към 1896 година. Димитър Ляпов напуска Цариград и се мести в София, където се включва активно в дейността на Върховния комитет и става главен редактор на неговия орган вестник „Реформи“. На Третия македонски конгрес през ноември 1896 година е избран за член на Комитета. Ляпов е и частен секретар на министъра на вътрешните работи Васил Радославов. Като такъв, през 1900 година успява да въздейства на Радославов, за да се направят постъпки пред турското правителство и да се освободят от затвора четиримата български атентатори-анархисти, подготвили преди това неуспешен атантат срещу Отоман Банк.

Димо Янков, Тане Николов, Димитър Ляпов

В 1905 година Ляпов заедно с Борис Сарафов участва в заговора за убийството на султан Абдул Хамид II, организиран от арменския революционен комитет в Женева, начело с Кристофор Микаелян. След Младотурската революция в 1908 година Ляпов е сред противниците на прекратяването на дейността на ВМОРО и в 1910 година става инициатор на създаването на БНМОРО.

В 1912 година при избухването на Балканската война Ляпов е в четата на Георги Занков на Македоно-одринското опълчение, действаща в Разлога и спомогнала за освобождението на градовете Мехомия и Сяр, а по-късно в щаба на Трета солунска дружина. За проявено отличие в боя е награден с орден „За храброст“ IV степен.

След войните Ляпов е член на Илинденската организация. Умира на 19 февруари 1941 година в София.