Quick Facts
AquariusBiography
Дико Илиев Диков е български композитор, музикант и диригент.
Създава няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хорà за духови оркестри.
Биография
Роден е през 1898 г. През 1911 г. постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк в Орхание. Оркестрант във Военното училище в София (1919 – 1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920 – 1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (1931 – 1958). През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.
Д. Илиев е уникално явление в българската музикална култура. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър – известното „Искърско хоро“ (1917). Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна популярност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора. Творчески особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово чешкия капелмайстор Александър Вейнер (1931 – 1941), когато Д. Илиев пише най-популярните си хора и маршове.
Автор е още на: еленини, дайчови и самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др.
Почит
Илиев ледник на остров Александър в Антарктика е наименуван на Дико Илиев.
В Монтана се провеждат наречени на прочутия композитор Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“.
В Оряхово ежегодно през месец август се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев.
През 2014 година посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Община Луковит“.
Известни произведения
Хора
- „Искърско“ – право, 1917 г., първото му написано хоро
- „Дунавско“ – право, 1937 г., най-популярното му хоро
- „Добруджанско“ – право
- „Александрийка“ – право
- „Букьовско“ – право
- „Ганкино“ – ганкино
- „Наша гордост“ – право
- „Майски цветя“ – право
- „Скок – дайчово хоро“ – дайчово
- „Игривата циганка“ – дайчово
- „Край чешмата“ – еленино
- „Нашето Ленче“ – еленино
- „Тодорка“ – еленино
- „Пробуждане на пролетта“ – право
- „Майско утро“ – еленино
- „Селски празник“ – еленино
- „Селска душа“ (право; други имена: Селски въздишки, Върбанови хора)
- „Росна китка“ (право; други имена: Хризантема, Великденски хора)
- „Лудо младо“ – дайчово хоро
- „Игривата вдовица“ (право; друго име: варненско хоро)
- „Веселата вдовица“ – право
- „Веселото Санче“ – право 1948 г.
- „Веселият Иванчо“ – право
- „Веселите близнаци“ – дайчово
- „Самоковско хоро“ – кючек 9/8 (самоковски)
- „Айшето кеф си прави“ – кючек 9/8 (самоковски)
- „Олеле бате Иване“ – право
- „Ореховски юнак“ – право
- „Народна душа“ – пайдушко
- „Елено моме“ – еленино
- „Весела младост“ – право
- „Комсомолско хоро – Младежко хоро“ (право)
- „Михайловградско хоро“ – право
- „Спомени“ – дайчово
- „Грънчарско хоро“
- „Мегданско хоро“
- „Рипай Гано“ – ганкино
- „Дамско хоро“
- „Стар мераклия“
- „Плевенско хоро“
- „Календарско хоро“
- „Майско хоро“
- „Зиг-заг“ – право
- „Хоро – коконещи“
- „Луковитско хоро“
- „Не ме забравяй“ – еленино
- „На чичо детето“ – кючек хоро
- „Кръшен венец“
Ръченици
- „Ръченица № 1“
- „Ръченица № 2“
- „Други ръченици“
Маршове
- „Сливенци при Драва“ – 1947 г.
- „Клетва пред народа“
- „Лехчевски бригадир“
- „Юбилеен марш“
- „Удар на съдбата“
- „Козлодуйци пред първи май“
- „Нашият командир“ (26 август 1934 г., посветен на майор Асен Дипчев)
- „Изборна победа“
- „Пиринъ маршъ“
- „Излизане от лагера“ – спорно с Йордан Змейски
- „Дойчин“
- „Към Бяло море“
- „Стройни редици“
- „Катюша“
- „Напред другари“
- „Октомври“
- „Осма Ботевградска дивизия“
- „Септемврийски герой“
- „Механизатор“
- „20 години народна власт“ и др.
Валсове
- „Над Букьовци“
- „В лозята на Рибине“
- „По водите на язовир Искър“
Танга
- „Безденица“
Рапсодия
- „Танцът на жетварките“ – 1950 г.
Народни китки
- „Оряховска идилия“ – народна китка, 1932 г.
- „Букет от песни“ – право хоро
- „Народно хоро – китка“
- „Ехо от Съветския съюз – китка“
- „Песни на героите – китка“
Много други малки произведения, писани за различни поводи – тържества и др.
Източници
- Биография в сайта на Съюза на българските композитори
- „Енциклопедия български композитори“
| Нормативен контрол |
|
|---|---|
| Нормативен контрол |
|