Boris Arabov

Борис Христов Арабов е български драматичен и филмов артист.

Роден на 19 февруари 1925 г. в София. Завършва Държавното висше театрално училище (ДВТУ) през 1950 г. с преподавател Георги Стаматов. След това специализира в Московската художествена академия за театър (МХАТ) (1951 – 1955). По това време работи и като говорител в Радио „Москва“ за България. Става част от трупите на Пернишкия (1956 – 1958) и Младежкия театри. Работи като говорител в Радио „София“ (1946 – 1952).

През 1969 г. получава званието „заслужил артист“. Най-големите му постижения са в ролите на: Барон Бърли от „Мария Стюарт“ на Фридрих Шилер; Ричард от „Ричард ІІ“ на Уилям Шекспир; Княза от „Унижените и оскърбените“ на Фьодор Достоевски; Доктора от „Варвари“ на Максим Горки; Естанислао Браво от „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов; Лозанов от „Разходка в събота вечер“ и Момчилов от „Рози за д-р Шомов“ на Драгомир Асенов; Поета от „Между два изстрела“ на Надежда Драгова и Първан Стефанов.

В последните си години Арабов прави сполучлив преход към камерната сцена. Тези превъплъщения, особено в „Мандрагора“ и „Легенда за Дон Жуан“, внасят нов момент в творчеството му. Взема участие в редица оратории на Добрин Петков и Константин Илиев.

Участва във филмите „Първи урок“, „Танго“, „Иконостасът“, „Откраднатият влак“, „Вибрации“.

Умира на 4 април 1984 г. в София.

• Заслужил артист (1969)
• II национален преглед на българската драма и театър: II награда: за безименния гражданин в „Паметник“ и цар Гълъб в „Вълшебен дар“

• „История на едно покушение“ (1966)

Телевизионен театър

• „Ювиги хан“ (1982) (Рангел Игнатов), 2 части
• „Дванадесетият апостол“ (Митьо Радуков) (1978)
• „Тойфеловата кула“ (1974) (Богомил Герасимов)
• „Змейова кватба“ (1973) (Петко Тодоров)
• „Змейова кватба“ (1973) (Петко Тодоров)
• „Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)
• „На дневна светлина“ (1967)
• „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)
• „Меденото копче“ (1965) (Лев Овалов)

• ((en)) Борис Арабов вInternet Movie Database
• Биография в Bgmovies.info
• Златни гласове на Радиотеатъра: Борис Арабов, архивен материал от сайта на БНР, 27 януари 2010 г.