Averkius Popstoyanov

Аверкий Попстоянов (изписване до 1945 година: Аверкий попъ Стояновъ) е български духовник, писател, автор на църковни песнопения и деец на българското просветно и национално Възраждане.

Аверкий Попстоянов е роден в 1801, 1802 или в 1803 година в Дупница или в Рила в семейство на свещеник. Учи първо в родния си град, а после в Рилския манастир, Карловац, Сяр, Мелник и Букурещ на разноски на манастира. Учителства във Видин (1835 – 1836), Казанлък (1836 – 1838) и в Кюстендил като главен учител на класното училище (1850 – 1858). Преподава катехизис, всеобща история, география, благонравие, славянска граматика, гръцка граматика, аритметика и „Царственика“. Въвежда в кюстендилското училище взаимоучителната метода. През време на учителстването в Кюстендил е и секретар на Авксентий Велешки. От 1858 до 1878 година е игумен на Осоговския манастир „Свети Йоаким Осоговски“. В 1872 година Аверкий поема председателството на революционния комитет, основан от Тодор Пеев. Помощници на игумен Аверкий са свещеник Филотей, учителят в Крива паланка Димитър Петров Любенов и Димитър Пчелински.

Автор е на проучения и проповоди. Превежда съчинения от гръцки език. Автор на „Житие светаго Григория“ (1852), „Оглашение кратко за българските деца“ и „Пособие за просвещение“ (1852) и други. Игумен на Жаблянския манастир (1879 – 1881). Аверки Попстоянов е един от най-известните представители на Рилската църковна певческа школа от първата половина на XIX век, неговите произведения, записани с помощта на Хрисантовата невмена нотация се съхраняват в Рилския манастир. Включва се в националноосвободителната борба, като поддържа връзки с Васил Левски, Тодор Пеев и Христо Македонски. Аверкий Попстоянов умира на 10 ноември 1881 година в Жаблянския манастир.

• „Жития св. Григория архиепископа Омиритского и прения с некоего евреина, именуемаго Ервана, собрано и составлено на словенобългарский язык от Аверкиа П. С. монаха Рилскаго“. В Бѣлый градъ, 1852
• „Оглашение кратко за българските деца“, В Бѣлый градъ, 1852

• Стефанов И. Аверкий Поп Стоянов като писател и обществен деец – В: сп. Училищен преглед. София, 1906. № 7. стр. 729 – 743;
• Меджидов А. Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането. София, 1940. стр. 143 – 156;
• Динев П. Рилската църковно-певческа школа в началото на 19 век и нейните представители, В: Изв. Инст. музика. София, 1957. Кн. 4. стр. 3 – 88;
• Куюмджиева Св. Музикалните ръкописи в библиотеката на Рилския манастир В: Славянска палеография и дипломатика. София, 1980. Т. 1. стр. 266 – 272;
• Атанасов А. Авторските песнопения на рилските музикални дейци (по изворови данни от църковнославянсите ръкописни певчески сборници от XIX век от Националния музей „Рилски манастир“) В: Бълг. музикознание. 1990. № 3. стр. 88 – 113;
• Атанасов А. Преводните песнопения на рилските музикални дейци (по данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от XIX век от националния музей „Рилски манастир“) В: Бълг. музикознание. 1990. № 4. стр. 97 – 104;
• ((ru)) Аверкий Рыльский – В: „Православная Энциклопедия“