Assen Ignatow

Асен Йорданов Игнатов е един от големите български академични философи, антикомунист и политически емигрант.

Асен Игнатов е роден на 9 април 1935 в Шумен. Следва философия в Софийския държавен университет. От средата на 1960-те години е асистент по формална логика в СУ „Климент Охридски“. Философската антропология е обект на неговите лични интереси и занимания.

През 1968 г. издава книгата с популярни есета „Тъга и порив по епохата“, която предизвиква политически скандал. Обвинен е в „ревизионизъм“ и покушение срещу идеологическите устои на комунистическия режим. В официоза в. „Работническо дело“ излиза разгромна статия „Класово-партийният подход не е сезонна дреха“ от Михаил Бенлиев. Следва уволнение от Софийския университет и забрана на книгата му. Поставен в изолация и тотална възбрана да преподава и публикува, той взема решение да емигрира от България при първа възможност.

На една научна конференция в Брюксел през 1972 г. му се удава възможност да скъса с тоталитарния режим и така започва битието му на политически емигрант. Започва работа като научен сътрудник в Католическия университет в Льовен. След това се установява в Германия. През 1979 г. защитава докторат на тема „Хайдегер и философската антропология“. От 1980 до 1988 г. се премества в Кьолн, където наред с научната си работа е редактор в българския отдел на радио „Дойче веле“.

От 1988 г. Асен Игнатов е научен сътрудник във Федералния институт за източноевропейски изследвания в Кьолн и изнася лекции като частен доцент в католическия университет „Академия Густав Зиберт“ в провинция Баден-Вюртемберг.

Автор е на над 150 публикации и 9 книги, повечето от които са на немски език.

Умира на 12 август 2003 г.

Почетен е с титлата доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1997 г. През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“.

Книги

• Тъга и порив на епохата, София: Български писател, 1968.
• ((de)) Heidegger und die philosophische Anthropologie. Eine Untersuchung über die anthropologische Dimension des Heideggerschen Denkens (Хайдегер и философската антропология. Изследване на антропологическото измерение на Хайдегеровото мислене). (Monographien zur philosophischen Forschung, Band 174). Forum Academicum/Anton Hain, 1979, 325 S.
• ((de)) Aporien der marxistischen Ideologielehre. Zur Kritik der Auffassung der Kultur als "Ideologie in letzter Instanz" (Апории на марксическото учение за идеологията). 1984, 176 S.
• ((de)) Psychologie des Kommunismus: Studien zur Mentalität der herrschenden Schicht im kommunistischen Machtbereich. Johanes Bergmans Verlag, Muenchen, 1985, 181 S.
  • Психология на комунизма: Студии за манталитета на господстващия слой в комунистическия свят. Преводач Елена Никлева. София: Аргес, 1991, 183 с.
  • Психология на комунизма. София: Нов български университет, 2012. ISBN 978-954-535-724-4
• ((de)) Anthropologische Geschichtsphilosophie: Für eine Philosophie der Geschichte in der Zeit der Postmoderne. Academia Richarz, 1993, 221 S.
  • Антропологическа философия на историята. София: Факел, 1998, 283 с. ISBN 954-411-047-X
• ((de)) Selbstauflösung des Humanismus: die philosophisch-anthropologischen Voraussetzungen für den Zusammenbruch des Kommunismus (Самоотмяната на хуманизма). Baden-Baden: Nomos, 1996, 156 S.

Студии

• ((de)) „Perestrojka der Philosophie?“. – сп. Studies in East European Thought, 1990, vol. 40, no. 1, pp. 7-53
• ((en)) „The dialectic of freedom in Nikolai Berdjaev“. – сп. Studies in East European Thought, 1989, vol. 38, no. 4, pp. 273-289
• ((en)) „Mil'ner-Irinin's metaphysical ethics between god and nature“. – сп. Studies in East European Thought, 1989, vol. 37, no. 2, pp. 119-131
• ((en)) „The principle of partijnost' and the development of Soviet philosophy“. – сп. Studies in East European Thought, 1988, vol. 36, no. 1, pp. 63-78
• ((en)) „Ideocracy or Realpolitik?“. – сп. Studies in East European Thought, 1987, vol. 33, no. 3, pp. 229-243
• ((de)) „Das Individuum als Opeferlamm auf dem Altar der Geschichte“. – сп. Studies in East European Thought, 1986, vol. 32, no. 1, pp. 1-22
• „Self-realization and changing the world“. – сп. Studies in East European Thought, 1985, vol. 30, no. 4, pp. 387-395
• ((de)) „Das Geschichtliche in Marxistischer Sicht“. – сп. Studies in East European Thought, 1984, vol. 27, no. 2, pp. 147-173
• ((de)) „Die Selbstauflösung des Humanismus: Das Schicksal der Frage nach dem Menschen im marxistischen Denken“. – сп. Studies in East European Thought, 1980, vol. 21, no. 4, pp. 301-317
• ((de)) „Das schwierige Gespräch oder: Heideggers Entfremdungsauffassung und der Marxismus“. – сп. Studies in East European Thought, 1979, vol. 19, no. 1, pp. 1-36
• ((de)) „Philosophie der Arrieregarde“. – сп. Studies in East European Thought, 1976, vol. 16, no. 1, pp. 27-66
• ((de)) „Das Existentialismus-Bild der Filosofskaja Enciklopedija“. – сп. Studies in East European Thought, 1975, vol. 15, no. 3, pp. 225-251
• ((en)) „The old and new Marxisms“. – сп. Studies in East European Thought, 1974, vol. 14, no. 1, pp. 93-98

• Биографична бележка за Асен Игнатов в Литернет
• Биографична бележка за Асен Игнатов на сайта Omda.bg
• Интервю за радио Свободна Европа, 2002
• „Психологията на комунизма или българския принос за опознаването на комунистическия манталитет“ (Христо Христов представя книгата „Психология на комунизма“ на Асен Игнатов, изд. Нов български университет, 2013 г.)
• „Абсолютното безсилие пред всемогъщия режим“ (откъс от книгата „Психология на комунизма“), „Епохални времена“, 19 юли 2009.
• За книгата на Асен Игнатов „Психология на комунизма“ на сайта Портал за култура, изкуство и общество, 13 март 2013 г.
• Михаил Неделчев, „Асен Игнатов“, сп. „Демократически преглед“, 2001, кн. 2.
• Жерминал Чивиков, „Епитафия за Асен Игнатов (1935 - 2003)“, в. „Култура“, бр. 33, 12 септември 2003 г.
• Димитър Бочев, „Памет за Асен Игнатов“, в. „Дневник“, 21 август 2003 г.
• Димитър Бочев, „Намек за щастие. Асен Игнатов шокираше закоравелите догматици на сталинската гвардия“, в. „Стандарт“, 17 април 2006 г.
• Димитър Бочев, „Асен Игнатов реабилитира философията като наука“, в. „24 часа“, 14 август 2013 г.