Angel Panev

Ангел Иванов Панев е български военен деец, герой от Сръбско-българската война, генерал-майор от пехотата, дипломат.

Ангел Панев е роден през 1858 г. в гр. Свищов в семейството на търговеца Иван Панев. Първоначалното и гимназиалното си образование получава в родния си град Свищов. През 1878 постъпва на служба в 15 Свищовска дружина, откъдето е командирован да учи във Военното училище. Произведен в офицерски чин с първия випуск на Военното училище през май 1879 г. в чин прапорщик 2 разряд.

През 1884 г. е назначен за командир на рота в 8 Приморски полк, а през 1885 г. е произведен в чин капитан и назначен за дружинен командир в същия полк. През Сръбско-българската война е командир на 1-ва дружина в 8 пехотен Приморски полк.

След Съединението на Княжество България с Източна Румелия и във връзка с готвения отпор срещу очакваното турско нападение, младият дружинен командир Ангел Панев получава заповед да замине с дружината си за южната граница при с. Голям манастир, Ямболско. Едва пристигнал там, с избухването на Сръбско-българската война, получава заповед незабавно да се отправи към западната граница. Като част от младата тогава и неопитна българска армия, но с дълбоко съзнание за дълг и висок патриотизъм, капитан Ангел Панев се включва с дружината си в сраженията при Драгоман на 10. ноември, а на 11 ноември участва в преследването на сръбските войски от Драгоман до Цариброд. На 12 ноември участва в сраженията при Цариброд и в преследването на неприятеля до Пирот. На 15 ноември се сражава с дружината си в Пирот, където след силен оръжеен и артилерийски бой героичният 8-ми Приморски полк влиза в щикова борба из улиците на Пирот, а сърбите отстъпват в безпорядък.

През 1886 г. е преведен в 9 пехотен Пловдивски полк и произведен в чин майор. През 1889 г. е назначен за Пловдивски комендант, а през 1890 – за командир на 10 пехотен Родопски полк. През 1891 г. е произведен в чин подполковник и назначен за командир на 9 Пловдивски пехотен полк, а после – на 15 пехотен Ломски полк.През 1894 г. е назначен за командир на 4 пехотен Плевенски полк и същата година – за командир на 1 пехотен Софийски полк. През 1895 г. е произведен в чин полковник. През 1896 е командирован в Лондон като български представител за погребението на Хенрих Батенберг – брат на покойния княз Александър I. През 1898 г. е назначен за командир на 6 пехотен Търновски полк, а в 1904 – за такъв на 29 пехотен Ямболски полк. Командир на 29-и пехотен полк от 15.03.1904 до нач. на 1905 г.

През 1898 г. се жени за Недялка Касабова. От брака се раждат две деца – Богдана и Теодор. Племенницата му – Мария Панева (дъщеря на брат му Пантелей) се жени за генерал Пантелей Киселов. Дъщеря му Богдана се омъжва за Иван Табаков, български индустриалец и основател на фабрика „Титания“.

През 1905 г. е назначен за бригаден командир на 8 Тунджанска дивизия, а през 1906 г. – за такъв в 3 пехотна Балканска дивизия.През 1907 г. е произведен в чин генерал – майор и същата година си подава оставката и се уволнява в запаса.

Умира в София, през 1911 г. Домът му, на улица Оборище 35, е обявен за паметник на архитектурата от местно значение.

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор (17 април 1887)
• Подполковник (2 август 1891)
• Полковник (2 август 1895)
• Генерал-майор

• Командирски кръст на шия на Военния орден „за храброст“ – 2 ст. 2 кл. с венец
• Княжески орден Св. Александър – V и IV ст. с мечове
• Орден за заслуга
• Кръст за 10 г. непрекъсната служба
• Медал за 20 г. непрекъсната безупречна служба
• Кръст за възшествието на княз Фердинанд
• Медал за участие в сръбско-българската война.
• Орден за храброст – 3 ст. 2 кл.