Anastas Benderev

Анастас Георгиев Бендѐрев е български и руски офицер, генерал-лейтенант.

Анастас Бендерев е роден на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Баща му Тодор Недев е търговец, подпомага четата на Никола Филиповски, който на 29 юли 1856 повежда въстание срещу османския поробител. След предателство турците разбиват въстаниците и той е принуден да избяга във Влашко и Молдова, където работи около Галац и Бендер, от където вероятно произлиза фамилното му име. Майка му Тодора Димова е от богат род и има възможност да посещава гръцко училище. Братът му Никола е член на Окръжния комитет на Първи революционен окръг. Бендерев завършва класното училище в Горна Оряховица, след което продължава в Априловската гимназия в Габрово. След завършването на гимназията учителствува в с. Самоводене и в гр. Горна Оряховица.

Априлско въстание (1876)

По време на подготовката на Априлското въстание (1876) е член на Горнооряховския революционен комитет в Първи революционен окръг (Търновски) и заедно с Георги Измирлиев (Македончето) и Иван Семерджиев обикаля околните села, за да организират народа. Служи за връзка между градския и окръжния комитет.На 26 април Г. Измирлиев е арестуван и Бендерев е принуден да бяга. Укрива се в Арбанаси, Лясковец, Долна Оряховица, Свищов, а от там преминава през Дунава във Влашко. Два месеца по-късно заминава за Кладово като доброволец в 4 българска доброволческа чета на Тодор Велков. След разбиването на четата е изпратен в град Николаев в Южна Русия, където учи в гимназията.

През есента на 1878 г. постъпва на военна служба, но наскоро започва приема за Софийското военно училище, където постъпва на 2 декември 1878 г. в старшия клас. На 10 май 1879 г. завършва Военното училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Търновска №3 пеша батарея, като същевременно е адютант на военния министър.

През 1883 г. завършва Николаевската военна академия в Русия. Началник е на Военното училище в София (1885) и помощник на военния министър (1885 – 1886).

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) ротмистър Бендерев е назначен за командващ десния фланг (от височината Леща до шосето Драгоман – София) на Сливнишката позиция, като отрядът му се състои от 7 дружини и 2 батареи.На 5 ноември (17 ноември нов стил) Бендерев с командваната от него войска се притичва на помощ на войските на капитан Кръстьо Бахчеванов и с удар на нож овладява връх Мека Црев.

За атаката най-красноречиво говори сръбският капитан Нешич:

След войната

Капитан Бендерев е сред главните организатори и участници в преврата за детронацията на княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. След неуспеха емигрира в Румъния и участва в комитета на офицерите-емигранти, противопоставящи се на регентството.

От 1887 г. се установява в Русия и служи в Руската императорска армия. Участва в Руско-японската война (1903 – 1905) и Първата световна война. Генерал-лейтенант от Руската армия.

Завръща се в България през 1919 г. Автор е на научни трудове, сред по-важните от които са:

• Военна география и статистика на Македония и съседните с нея области на Балканския полуостров (1890)
• Сръбско-българската война 1885 г. (1892)
• История на Българското опълчение и Освобождението на България 1877 – 1878 г. (1930)

• орден „За храброст“ III степен
• руски орден „Св. Анна“ I степен с мечове
• руски орден „Св. Станислав“ I степен с мечове
• руски орден „Св. Владимир“ II и III степен с мечове

• Бендерев, А., История на българското опълчение 1877 – 1878, София, 1930, Поборническо опълченско дружество „Шипка“, 431 стр.

• Русева, М., 60 години без генерал-лейтенант Анастас Бендерев, Военноисторически сборник, бр 3, 2006, ISSN 0204 – 4080

• Портал „Военна история на България“