Aleksandar Andreev

Александър Андреев Андреев е български журналист, писател и преводач. Ръководител на българската редакция на радио „Дойче веле“.

Александър Андреев е роден на 10 юни 1956 година в София. Произхожда от лекарско семейство.

Завършва Немската гимназия и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Между 1979 и 1991 г. работи в БНР като репортер, редактор и водещ в програмите „Христо Ботев“ и „Хоризонт“. Между 1983 и 1986 г. е редактор и водещ на много нашумялото по това време предаване „Добър ден“ на програма „Христо Ботев“, а останалите шест до заминаването си в Германия е отговорен редактор в програмата. Заедно с Иван Кулеков пишe сценариите на друго известно предаване, „Звезди посред бял ден“.

От 1991 г. е редактор в Българската редакция на радио „Дойче Веле“ в Кьолн. От 2008 г. е ръководител на българската редакция на радиото в Бон - отначало като временно изпълняващ длъжността, а после за постоянно.

През 2001 г. е поканен от тогавашния Национален съвет за радио и телевизия да се кандидатира за генерален директор на БНР, но отказва.

Негови статии излизат в многобройни издания в Белгия, Холандия, Великобритания, Австрия, Сингапур и Германия („Ди Цайт“, „Ди Велт“, „Тагесцайтунг“, „Франкфуртер Рундшау“), както и в редица международни собрници. Сътрудничи на радиостанции и телевизии в Германия и в България. Колумнист на вестник „Дневник“.

Бил е член на УС на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), член е и на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия), на Съюза на журналистите в Германия и на „Репортери без граници“.

Автор е на белетристичните книги „Степени на свобода“ (1986) и „Нови степени на свобода“ (1999; 2001) и на документалната „Заговорът на шпионите“ (1999). Романът „Нови степени на свобода“ е считан за едно от големите литературни събития на десетилетието.

Превел е от немски над 20 книги от Гюнтер Грас, Райнер Мария Рилке, Фридрих Дюренмат, Томас Бернхард, Якоб Васерман и други, както и разкази и романи от Макс Фриш, Хайнрих Бьол, Гюнтер Грас, Петер Хертлинг, Илзе Айхингер и др. в периодични издания и сборници.

Владее немски, руски, английски, нидерландски и френски.

Веднага след предсрочните парламентарни избори в България през май 2013 г. прави изказване, че кризата в страната не е политическа, нито икономическа, а морална.

Александър Андреев е отличаван за своята работа и като журналист, и като преводач.

Първата му награда като журналист е от Съюза на българските журналисти през 1985 г.

На фестивала „Международни медийни събития“ в Албена през 2001 г. получава Голямата награда за журналистическо разследване – за „Еврокорпус“.

През 2002 г. получава първа награда на фестивала „Сребърна вълна“ в Албена за предаването „Апострофи“ по радио „Дойче веле“.

Носител на наградата на „Златен будилник“ на програма „Христо Ботев“ на БНР (2005) – за всеотдайна работа, будителски дух и духовна подкрепа за националната програма за култура.

Носител е на голямата награда „Робер Шуман“, учредена от представителството на Европейската комисия в България с цел да поощрява професионалното отразяване в медиите на въпроси, свързани в Европейския съюз и насочени към повишаването на информираността на българското общество за мястото и ролята на България в европейската общност (2008).

През 1995 г. е отличен с Първа награда от Съюза на преводачите в България.

За превода на „Изличаване“ на Томас Бернхард е номиниран за наградата „Христо Г. Данов“ (2007).

За преводите си на „Моите награди“ и „Сеч. Една възбуда“ от Томас Бернхард получава Годишна награда за най-добър превод на Съюза на преводачите в България (2013).

Общо е удостояван четирикратно с награди от Съюза на преводачите в България.

Лауреат е и на Наградата за превод на Австрийското министерство на културата.

Белетристика

• „Степени на свобода“ (1986)
• „Нови степени на свобода“ (1999; 2001)

Документалистика

• „Заговорът на шпионите“ (1999)
• „Време и всичко“ (в съавторство с Андрей Райчев, 2018)

Преводи

• Томас Бернхард. „Диханието“ (разкази и роман). София: Народна култура, 1983.
• Райнер Мария Рилке. „Записките на Малте Лауридс Бриге“ (роман). София: Народна култура, 1985, 264 с.
  • 2 изд. София: Лабиринт, 2013, 216 с.
• Гюнтер Грас. „Котка и мишка. Местна упойка. Срещата в Телгте“ (три романа). София: Народна култура, 1986, 550 с.
• Герт Хофман. „Разговор за коня на Балзак“ (новели). София: Народна култура, 1988, 248 с.
• Фридрих Дюренмат. „Правосъдие“ (роман). Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 189 с.
• Гюнтер Грас. „Вещателят“ (роман). София: Атлантис КЛ, 1994, 284 с.
• Якоб Васерман. „Каспар Хаузер или леността на сърцето“ (роман). София: Атлантис КЛ, 1994.
• Гюнтер Грас. „Ноемврийска земя“ (стихосбирка). София: Обсидиан, 1995, 88 с.
• Елис Каут. „Пумукъл“ (детски роман). София: Атлантис КЛ, 1995, 161 с.
• Елис Каут. „Пумукъл“ (детски роман, втора част). София: Атлантис КЛ, 1999.
• Гюнтер Грас. „Моето столетие“ (разкази). София: Атлантис КЛ, 2000, 280 с.
• Гюнтер Грас. „Рачешката“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2002, 208 с. ISBN 954-9621-20-0
• Томас Бернхард. „Крушенецът“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2003, 144 с.
• Норберт Болц. „Консумистически манифест“ (социология). София: Критика и хуманизъм, 2004, 160 с.
• Томас Бернхард. „Изличаване“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2007, 104 с.
• Томас Бернхард. „Моите награди“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2010, 104 с.
• Томас Бернхард. „Сеч. Една възбуда“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2012, 184 с.

• Александър Андреев в Литернет
• Статии на Александър Андреев във вестник „Дневник“ Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine.
• Статии на Александър Андреев във вестник „Капитал“
• Анализи от Александър Андреев на сайта на радио „Дойче веле“
• Александър Андреев на сайта „Public Republic“ Архив на оригинала от 2015-09-11 в Wayback Machine.
• Статии на Александър Андреев във вестник „Новинар“
• „Властва изолационизмът, а не разумът“ (Александър Андреев разговаря с нобеловия лауреат Гюнтер Грас), в. „Култура“, бр. 18 (2491), 10 май 2002 г.

Отделни статии

• „Пари, политика и биороботи“, Vesti.bg, 28 август 2008
• „Политически некоректно“, Bolgari.net, 15 януари 2009

Нормативен контрол	ISNI LCCN VIAF WorldCat
Нормативен контрол	ISNI LCCN VIAF WorldCat