Vladislav Aleksiev
Quick Facts
Biography
Владислав Николов Алексиев е виден български просветен деец, учен, юрист и историк, специалист по българско и византийско средновековно право.
Биография
Алексиев е роден в 1884 година в главния град на Македония, Солун, тогава в Османската империя. Син е на Царевна Миладинова и Никола Алексиев, внук на Димитър Миладинов. Учи в Солунската българска гимназия и в 1904 година завършва Българската класическа гимназия в Битоля, където негов учител е Парашкев Цветков. Като гимназист в Битоля влиза в македоно-одринското освободително движение, в което е въведен от съучениците си Арсений Йовков и Луканов.
От 1904 до 1906 година следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1906 година продължава образованието си в Лайпциг, но прекъсва и в 1907 – 1908 година преподава в Солунската гимназия. В 1909 година завършва право в Лайпциг, а през 1910 защитава докторат в същия университет. Завръща се в Солун и става учител в Солунската българска търговска гимназия.
През есента на 1913 година семейството му е прогонено от Солун от новите гръцки власти и се преселва в България, където Алексиев става преподавател във Военното училище и скоро след това – в Софийския университет. През 1931 е избран за професор по средновековно българско и славянско право. Участва във Византоложките конгреси в София през 1934 и в Рим през септември 1936 година.
По повод 40-та годишнина от Илинденското въстание, чествана от Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, Владислав Алексиев пише:
„ | Ние македонските българи много обичаме миналото време, много ценим юнашките подвизи на нашите братя, нашите бащи и деди. Това е върховен дълг. Достоен е човек, който цени делото на предхождащите го поколения. Дваж по-достоен е народ, който цени делото си – от вчера и от онзи ден. Но народите живеят не само с минало. Здравите народи, достойните за напредък народи живеят и денонощно работят за утрешния ден, за бъдещето си. Това ни най-вече завеща Илинден! | “ |
Скоро след Деветосептемврийския преврат, през 1950 г. Алексиев е набързо пенсиониран от Юридическия факултет на университета за прогерманска и „фашистка дейност“. Женен за Елзе Алексиева (родом от Лайпциг), той е баща на три деца – Цветана (1922 – 2000), Борислав, Надежда.
Изследванията на Алексиев са свързани с българското и славянското право. Член е на Македонския научен институт и Дружеството за Българо-германско приятелство и Българския археологически институт в София (1932).
Трудове
- „Принос към византийско-българските правни отношения. Еклогата с оглед на завещанието“, София, 1928, 80 с.;
- „Принос към старобългарското семейно право. Имотно-правни отношения в семейството според паметниците на ІХ в.“, София 1931;
- „Сборник Солун“, София, 1934 (заедно с Петър Дървингов);
- „За правото на убежище и съдебен имунитет с оглед на старобългарските правни паметници и хрисовулите на ХІІІ и ХІV век“, София, 1934, 45 с.;
- „Епоха, земя и хора“ – материали из българското възрожденско минало“, София, 1939;
- „Записки по история на българското право“, София, 1939;
- „Основи на историята на българското право“, София 1940, 240 с. (второ издание – София, 1943, 264 с.)
- „Някои основни въпроси из областта на българската правна история“, София, 1941, 35 с.
- „Българска земя. Път и легенда“, София, Македонски научен институт, 1943, 258 с.;
- „Българско право – история и основи“, София, 1946
- „Основи на история на славянското право“, София, Университетска печатница, 1946, второ издание, 472 с.
Родословно дърво
Христо Миладинов (1783 — 1830) | Султана Миладиновa (ок. 1785 — 1860) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Митра Миладинова | Димитър Миладинов (1810 — 1862) | Константин Миладинов (1830 — 1862) | Никола Миладинов | Наум Миладинов (1817 — 1897) | Кръста Миладинова | Поп Янче | Георги Миладинов | Христо Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кузман Шапкарев (1834 — 1909) | Елисавета Шапкарева (1846 — 1870) | Царевна Миладинова (1856 — 1934) | Никола Алексиев (1851 — 1941) | Милица Икономова (1846/47 — ?) | Георги Икономов (1836/37 — ?) | Еленка Миладинова | Ангел войвода | Дионисий Попянчев (1870 — 1940) | Атанас Миладинов | Георги Миладинов | Боянка Миладинова (1873 — 1974) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Владислав Алексиев (1884 — 1962) | Ана Миладинова (? — 1928) | Зафир Миладинов | Христо Миладинов (1899 — 1944) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
- „Илинден – символ на българската духовна мощ“, публикувано във в-к „Илинденски лист“, София, 2 август 1936 г.
Бележки
Нормативен контрол |
|
---|---|
Нормативен контрол |
|