Vladislav Aleksiev

Владислав Николов Алексиев е виден български просветен деец, учен, юрист и историк, специалист по българско и византийско средновековно право.

Алексиев е роден в 1884 година в главния град на Македония, Солун, тогава в Османската империя. Син е на Царевна Миладинова и Никола Алексиев, внук на Димитър Миладинов. Учи в Солунската българска гимназия и в 1904 година завършва Българската класическа гимназия в Битоля, където негов учител е Парашкев Цветков. Като гимназист в Битоля влиза в македоно-одринското освободително движение, в което е въведен от съучениците си Арсений Йовков и Луканов.

От 1904 до 1906 година следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1906 година продължава образованието си в Лайпциг, но прекъсва и в 1907 – 1908 година преподава в Солунската гимназия. В 1909 година завършва право в Лайпциг, а през 1910 защитава докторат в същия университет. Завръща се в Солун и става учител в Солунската българска търговска гимназия.

През есента на 1913 година семейството му е прогонено от Солун от новите гръцки власти и се преселва в България, където Алексиев става преподавател във Военното училище и скоро след това – в Софийския университет. През 1931 е избран за професор по средновековно българско и славянско право. Участва във Византоложките конгреси в София през 1934 и в Рим през септември 1936 година.

По повод 40-та годишнина от Илинденското въстание, чествана от Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, Владислав Алексиев пише:

Скоро след Деветосептемврийския преврат, през 1950 г. Алексиев е набързо пенсиониран от Юридическия факултет на университета за прогерманска и „фашистка дейност“. Женен за Елзе Алексиева (родом от Лайпциг), той е баща на три деца – Цветана (1922 – 2000), Борислав, Надежда.

Изследванията на Алексиев са свързани с българското и славянското право. Член е на Македонския научен институт и Дружеството за Българо-германско приятелство и Българския археологически институт в София (1932).

• „Принос към византийско-българските правни отношения. Еклогата с оглед на завещанието“, София, 1928, 80 с.;
• „Принос към старобългарското семейно право. Имотно-правни отношения в семейството според паметниците на ІХ в.“, София 1931;
• „Сборник Солун“, София, 1934 (заедно с Петър Дървингов);
• „За правото на убежище и съдебен имунитет с оглед на старобългарските правни паметници и хрисовулите на ХІІІ и ХІV век“, София, 1934, 45 с.;
• „Епоха, земя и хора“ – материали из българското възрожденско минало“, София, 1939;
• „Записки по история на българското право“, София, 1939;
• „Основи на историята на българското право“, София 1940, 240 с. (второ издание – София, 1943, 264 с.)
• „Някои основни въпроси из областта на българската правна история“, София, 1941, 35 с.
• „Българска земя. Път и легенда“, София, Македонски научен институт, 1943, 258 с.;
• „Българско право – история и основи“, София, 1946
• „Основи на история на славянското право“, София, Университетска печатница, 1946, второ издание, 472 с.

• „Илинден – символ на българската духовна мощ“, публикувано във в-к „Илинденски лист“, София, 2 август 1936 г.