Quantcast
About Vassil Nikolov: Bulgarian archaeologist (1951-) | Biography, Facts, Career, Life
peoplepill id: vassil-nikolov
VN
1 views today
1 views this week
Vassil Nikolov
Bulgarian archaeologist

Vassil Nikolov

Vassil Nikolov
The basics

Quick Facts

Intro Bulgarian archaeologist
Is Archaeologist
From Bulgaria
Field Social science
Gender male
Birth 31 December 1951, Byala Slatina
Age 70 years
The details (from wikipedia)

Biography

Васил Атанасов Николов е български археолог-праисторик с международна известност, член-кореспондент на Българската академия на науките. През януари 2017 г. е избран за заместник-председател на БАН.

Биография и дейност

Васил Николов е роден на 31 декември 1951 г. в Бяла Слатина. През 1976 г. завършва история с профил "Археология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", но след това над 7 години е безработен заради "политически некоректен" произход.

В Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките работи от 1984 г. Заемал е длъжностите ръководител на Секцията за праистория (1989 – 1999), заместник-директор (1999 – 2003), директор (2003 – 2007) и председател на Научния съвет (2003 – 2015). През 1991 г. е бил директор на Дирекция "Музеи и художествени галерии” в Министерство на културата. Защитил е две дисертации: "Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи" (кандидат на историческите науки, 1982) и "Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа" (доктор на историческите науки, 1998). През 1999 г. е избран за професор. Получавал е многобройни стипендии и отличия, най-важни от които са изследователските стипендии на фондация "Алексъндър фон Хумболт", Бон (за първи път през 1991 – 1993 г. в Университета на Саарланд, Саарбрюкен, Германия) и Ордена за заслуги на лента на ФРГ (2008). През 2016 г. е обявен за почетен гражданин на Провадия.

Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитна керамика, праисторическа архитектура, специализирани производства през халколита (вкл. солодобиване), комплексно общество през халколита, религиозно-митологична система на древните земеделци, праисторически ямни комплекси, първи каменни праисторически крепости в Европа и т.н.

Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили Караново (съвместно с Щ. Хилер, българо-австрийска експедиция, 1988 – 2005), Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Слатина-София, Сапарева баня, Ковачево (съвместно с Л. Перничева, М. Лихардус-Итен, Ж.-П. Демул, българо-френска експедиция, 1990 – 2007), Елешница и Мурсалево (съвместно с К. Бъчваров), както и на неолитните ямни комплекси Любимец и Капитан Андреево. От 2005 г. проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Провадия-Солницата.

Главен редактор е на списание „Археология” (от 2001), поредицата “Studia Praehistorica“ (от 2005), “Старини – списание за балканска археология” (1999 – 2005) и на годишника „Известия на Старозагорския исторически музей” (2005). Редактор е на 15 сборници със статии в България и два в Германия, 4 книги и публикационната поредица „Tell Karanovo” в Австрия.

Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България (и негов председател в продължение на два мандата, 2006 – 2011) и Института по археомитология (Себастопол, САЩ).

На 9 януари 2017 г. е избран за един от тримата заместници на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, наред с чл.-кор. Константин Хаджииванов и чл.-кор Костадин Ганев.

Източници


The contents of this page are sourced from Wikipedia article. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.
comments so far.
Comments
From our partners
Sponsored
Sections Vassil Nikolov

arrow-left arrow-right instagram whatsapp myspace quora soundcloud spotify tumblr vk website youtube pandora tunein iheart itunes