Quick Facts
Biography
Самуил Алусиан е българин от рода на Комитопулите, военачалник във византийската армия през XI век.
Самуил Алусиан е син на Алусиан и внук на последния цар на Първото българско царство, Иван Владислав.
При уравлнието на Роман IV Диоген Самуил Алуиан заема военна служба в тема Армениакон с чин вестарх. През 1068 г. той участва в похода на императора срещу селджукските турци в Мала Азия и след като през декември същата година мелитинският стратег умишлено не оказал съпротива на турците при нападението им над град Аморион, императорът му отнел командването и го предоставил на Самуил Алусиан, който бил негов доверен човек. Като византийски военачалник се споменава и през 1069 година, когато с командваните от него войски в тема Армениакон воюват неуспешно срещу разбунтувалия се латински наемник на византийска служба Робер Криспин. Въпреки претърпяното поражение, Самуил Алусиан е повишен от Роман IV в чин проедър и дука или командващ на намиращите се в тема Армениакон пет западноромейски легиона, а също и намращите се там наемни войски, което се установява от един запазен негов молидвовул с надпис „Богородице, помагай на твоя раб Самуил Алусиан, проедър и дука.“ На тази длъжност Самуил Алусиан остава до 1071 г., когато неговият покровител Роман IV Диоген е свален от власт. Като негов роднина и предан човек, Самуил Алусиан е отстранен от длъжност под натиска на враждебно настроената към Диоген придворна партия и загубва всякакво политическо влияние.
Източници
- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. II. България под византийско владичество (1018-1187). София, Наука и изкуство, 19722. с. 128 – 129.
Допълнителна литература
- Златарски, Васил. Моливдовулъ на Самуила Алусианъ. //Известия на Архиологическия институт I. 1922. с. 86—89; 97—98.