Mikhail Kovachev

Михаил Антонов Ковачев, приел псевдонима Мишо Драгалевски, е български преводач и църковен историк.

Роден е в семейството на офицера Антон Ковачев и произхожда от виден македонски български род. От 1906 до 1911 година живее в Санкт Петербург, където баща му учи в Николаевската инженерна академия. В Русия Махаил Ковачев научава добре руски език. В 1925 година завършва средно образование в София и постъпва във Военното училище, а на следващата година записва богословие в Софийския университет, което завършва в 1930 година. Учи и 6 семестъра българска филология.

Работи като библиотекар на неговия Богословски факултет (1933 - 1947) и на Светия Синод на БПЦ (1950 - 1965). Преподава български език в Пловдивската духовна семинария (1948-1950) и църковна история като доброволен асистент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1951-1960).

Умира в София в 1972 година.

Докато следва Ковачев пише сантиментални и хумористични стихове, които публикува във всекидневниците и някои списания. В 1937 година публикува превод в стихове на „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин, който е смятан за един от най-добрите български преводи и Ковачев получава награда от легацията на Съветския съюз. От руски Ковачев превежда и стихове.

В 1939 – 1940 година работи в архивите на Зографския и Хилендарския манастир, като открива и публикува много документи. Пише пътеписи, стихове и лирическата поема „Паисий Хилендарски“, която се състои от 368 стиха.

• Ковачев, Михаил. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. София, Български археологически институт, 1940.
• Ковачев, Михаил. Зограф. Изследвания и документи. София, 1942.
• Ковачев, Михаил. Български ктитори в Света гора. Исторически очерк, изследвания и документи. София, 1943.
• Ковачев, Михаил (редактор). Помен за Пушкин : 1837-1937 : Сборник в памет и в чест на великия рус. поет Пушкин. София, 1937.