Хайнрих фон Изенбург-Гренцау Стари (на немски: Heinrich von Isenburg-Grenzau; * 5 януари 1521/1522; † 1553) е граф и господар на Изенбург в Гренцау (1530 – 1552).

Той е син на Герлах IV фон Изенбург и съпругата му Анастасия фон Мьорс († пр. 24 октомври 1557). Брат е на Йохан V (1507 – 1556), архиепископ и курфюрст на Трир (1547 – 1556).

Фамилия

Хайнрих се жени на 2 септември 1533 г. за Маргарета фон Вертхайм († 25 март 1538), дъщеря на граф Георг II фон Вертхайм (1487 – 1530), сестра на Михаел III фон Вертхайм (1529 – 1556).

Йохан Хайнрих († 1565), женен на 22 август 1563 г. за Ерика фон Мандершайд-Шлайден († 1587)
Салентин IX (1532 – 1610), архиепископ и курфюрст на Кьолн (1567 – 1577), граф на Изенбург-Гренцау (1577 – 1610), женен на 10 декември 1577 г. за Антония Вилхелмина д'Аренберг (1557 – 1626)
Антон († 1548)
Анастасия († 1558), омъжена на 28 август 1553 г. за граф Адолф фон Насау-Саарбрюкен (1526 – 1559)
Маргарета († 1607), абатиса на Св. Урсула, Кьолн (1603 – 1607)

Литература

Gerhard Köbler: Grafen von Isenberg. Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Beck, München 1992, ISBN 3-406-35865-9, S. 284.
Dagmar Reimers:Isenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 192 – 194.
Gustav Simon: Die Geschichte des reichsständischen Hauses Ysenburg und Büdingen, Erster Band, Die Geschichte des Ysenburg-Büdingen’schen Landes, Brönner, Frankfurt, 1865 (Google Books)
Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Beck, München 2007, ISBN 3-406-54986-1, S. 311 ff
Genealogisches Handbuch des Adels. Adelslexikon Band XIII, Band 128 der Gesamtreihe. Starke, Limburg (Lahn) 2002, ISSN – 2408 0435 – 2408.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 27, 41.

Източници

Външни препратки

The contents of this page are sourced from Wikipedia article on 06 Sep 2019. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.