Georgi Strumski

Георги Струмски, псевдоним на Георги Асенов Йорданов, е български автор на стихове за деца и възрастни, художествена публицистика, поеми, разкази и повести. Два пъти е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет за детската книга – през 1979 г. за книгата „Имаше един вълшебник“ и през 1986 г. за книгата „Портрети на момичета и момчета“. Пише книги за Ангел Каралийчев („Имаше един вълшебник“) и за Владимир Димитров-Майстора („Художникът и слънцето“, „Книга за Майстора“).

Георги Асенов Йорданов е роден на 25 ноември 1932 г. в с. Слокощица, Кюстендилско. Като дете в родното си село често вижда художника Владимир Димитров-Майстора да рисува. Струмски завършва гимназия в Кюстендил (1950), а след това и българска филология в Софийския университет (1955). От 1955 до 1960 г. е гимназиалин учител в Пирдоп, Кюстендил и София. За пръв път печата стихове през 1958 във вестник „Народна младеж“. През 1958 г. излиза първата му стихосбирка – „Две поеми“.

В началото на 60-те години на ХХ век постъпва на работа като редактор в Радио София, а четири години по-късно става главен редактор на в. „Пулс“ (1963 – 65). Тогава публикува детските книги „Пионерската държава“ и „Слънце, дай ръка!“. Завеждащ отдел „Детско-юношеска литература“ в издателство „Български писател“ (1966 – 70). В края на десетилетието издава стихосбирката „Огънят, на който съм се грял“.

През 1970-те години Струмски написва произведенията си за деца „Наско Защото“ (1970 г.), „Големият и малкият“ (1972 г.) и „Художникът и слънцето“ (1973 г.). Георги Струмски е носител на наградата „П. Р. Славейков“ за детската си книга „Бяло, зелено, червено“, отпечатана през 1972 г. По същото време поетът напуска издателство „Български писател“ и става заместник-главен редактор на сп. „Обзор“ (1971 – 73). Секретар на СБП (1973 – 76). От 1976 г. е главен редактор на сп. „Славейче“. Тогава излиза от печат и стихосбирката му „Докато живея, докато обичам“ (1975).

Член на Съюза на българските писатели, член на БКП.

През 1980-те години публикува още две стихосбирки – „Син на Костадина“ (1980 г.) и „Рилска тетрадка“ (1984 г.), а също и прочутата си книга „Портрети на момичета и момчета“. През 1993 г. издава поетическите сборници „Дете с ябълка“ и „След картините на Майстора“. Пет години по-късно излизат неговите „Гатанки, броилки, въртележки“. Книгата му „Гъливер и Лилипутия, или Кръстев пише мемоари“ е отпечатана през 2000 година.

Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“ през 2003 г.

Умира на 8 юли 2013 г.

• Речник на българската литература, т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г.
• Гатанки
• Биография
• Напусна ни поетът Георги Струмски