Yordan Ivanov

Етнографска карта на южните славяни на Йордан Иванов, 1913 г.

Йордан Иванов е роден през 1872 година в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, баща му е мутафчия, а дядо му – свещеник. Тук получава средното си образование. Продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие славянска филология. Негови учители са изтъкнати български учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. През следващите две години – 1892 – 1894 г. – специализира в Лозанския университет, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899 – 1906)

През 1906 – 8 г. Иванов е секретар на Българското търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

През 1911 г. е избран за редовен доцент в Софийския университет, през 1924 г. – редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. В два периода от 1920 до 1923 и от 1927 до 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж.

Един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 – 1942). Член-учредител е на Македонския научен институт.

Откривател е на първообраза (оригинала) на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1906 г., при едно от посещенията му в манастира Зограф и изследва неговите ръкописите (виж книгата му от 1914 г. по-долу). Преди това малката книжка (тя дори не е била подвързана) е останала незабелязана, въпреки че е разглеждана от други изследователи, които са я мислили за препис.

През 1916 г. Йордан Иванов е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието.

През 1932 г. е избран за член на Славянския научен институт в Прага. През 1942 г. по случай 70-годишнината му и 50-годишната научна дейност той е награден с орден „За заслуга“, II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

Умира в София на 29 юли 1947 г.

Йордан Иванов е баща на изкуствоведката Вера Иванова-Мавродинова, тъст на Никола Мавродинов и дядо на проф. Лиляна Мавродинова.

Издадени исторически извори

„Български старини из Македония“

• „Български старини из Македония“, 1908[1];
• История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914;
• Поменици на български царе и царици. ИИД, 1915, 4
• „Богомилски книги и легенди“, 1925 (фототипно изд. С., 1970);
• „Български старини из Македония“, 1931 (фототипно изд. С., 1970, .djvu формат);
• Ivanov, Ĵ. Bogomil Books and Legends. Paris, Maisonneuve et Larose, 1976;
• “Livres et legendes bogomiles. Trad. du bulgare M. Ribeyrol“, Paris, 1975 (Collection des litteratures populaire de toutes les nations, 22);
• „Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки“, С., 1935.

Монографии и студии

„Северна Македония“

„Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)“

„Българете в Македония“, 1915

„Българите в Македония“, второ издание, 1917

• „Критични бележки по фонетиката на кюстендилския говор“, 1894;
• Культ Перуна у южных славян. – Известия Отделения русского языка и словесности, VIII (1904)
• „Северна Македония. Исторически издирвания“, С., 1906[2];
• Цар Самуиловата столица в Преспа. Историко-археологически бележки. ИБАД, 1910, 1
• Беласицката битка, 29 юли 1014 г. ИБАД, 1911, З.
• Асеновата крепост над Станимака и Бачковския манастир. Историко-археологически бележки. ИБАД, 1912, 2
• „Carte ethnographique de la Macedoine du Sud representant la repartition ethnique a la veille de la guerre des Balkans“, Sofia, 1913;
• „Notes explicatives sur la carte ethnographique de la Macedoine du Sud“, Sofia, 1913;
• „Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“, С.,1915, С.,1917[3];
• „Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)“, С., 1917;[4]
• „Свети Иван Рилски и неговият манастир“, С., 1917;
• „La region de Cavalla“, Berne, 1918;
• „Les Bulgares et leurs manifestations nationales. Documents historiques, ethnographiques et diplomatiques“, Berne, 1919;
• „Les Bulgares devant le Congres de la paix. Documents historiques, ethnographiques et diplomatiques“, Berne, 1919;
• Произходът на павликяните според два български ръкописа. СпБАН, 1922, 24
• Un parler bulgare archaique. RES, 1922, 2
• Произход на цар Самуиловия род. Сборник в чест на В. Н. Златарски, София, 1925
• Средновековна София. София през турско време. В: Юбилейна книга на град София 1878 – 1928. С., 1928
• Българското книжовно влияние в Русия при митрополит Киприан (1375 – 1406). ИИБЛ, 1956, 6
• „Българските народни песни“, (изл. посмъртно, 1959);
• Сарацинска (арабска) мисия на Кирил Философ. ИИЛ, 1965, 16 (посм.)
• „Избрани произведения“, в 2 тома, 1982. Съст. и ред. Б. Ст. Ангелов. С., 1982. (Виж: Българите в Солунско. Исторически бележки. „Избрани произведения“ т. I, 262 – 278
• "Северо-западните македонски говори – Тетовско, Скопско и Кратовско", публикувано във сп. „Минало“, год. I, книга I, София, 1909 г.

Обзорни, полемични и популяризаторски статии

• „История на славянските литератури“, Пловдив, 1896 ;
• „Славянската взаимност в миналото и сегашното“, 1898 – 1899;
• „Славянската взаимност в борбите и съборите“, 1898 – 1899;
• „Всеобща история на литературата“ (заедно с Кл. Карагюлев и С. Барутчийски), 1900 ;
• „Пангерманизмът, панславизмът и югославянският съюз“, 1902;
• „Bulgares et Grecs devant l`opinion publique suisse. (A propos du meeting de protestation en faveur des Grecs, tenu a Geneve le 17 mai 1918)“, Berne, 1918;
• „La question macedonienne au point de la vue historique, ethnographique et statistique“, Paris, 1920;
• Българо-албанската етнична граница. МкП, 1925, 1
• Български народни песни, записани преди 200 години. Училищен преглед, 1927, 26
• Неизвестен труд на Софрония Врачански. Мир, бр.10288, 31.10. 1934
• Нови вести за Кирила и Методия. Зора, бр.5404, 3.07.1937

• Младенов, Ст. Български старини из Македония. Училищен преглед, 1908, кн.10
• Цонев, Б. Оценка за явилите се кандидати за вакантната катедра по българска и славянска литература (3. Йордан Иванов). ГСУИФФ, 1910 – 1911, 7
• Арнаудов, М.1. Богомилски книги и легенди. Бълг. мисъл, 1925, кн.1 2. Български старини из Македония. Бълг. мисъл, 1932, кн. 1
• Бурмов, Ал. Проф. Йордан Иванов. Раб. дело, бр.175, 1. 08. 1947
• Beaulieux L. En la personne de Jordan Ivanov. RES, 1948, 24
• Миятев, Кр. Йордан Иванов. ИАИ, 17, 1950,
• Велева, Д. Йордан Иванов (1872 – 1947). ИНА БАН, 1957, 1
• Въгленов, М. Йордан Иванов. По случай 10 години от смъртта му. Език и литература, 1957, 12
• Динеков, П. Проф.Йордан Иванов историк на българската литература. ИИБЛ, 1958, кн.6
• Бернар, Р. Проф. Йордан Иванов. ИИБЛ, 1958, 6
• Романска, Цв. Принос към проучването на българските народни песни. Език и литература, 1959, кн.5
• Русакиев, С. Йордан Иванов. 1872 – 1947. В: Иванов Й. Български народни песни. С., 1959
• Иванова, Кл. Двадесет години от смъртта на проф. Йордан Иванов. СпБАН, 12, 1967, 2
• Ангелов, Д. Уводни думи. В: Иванов Й. Богомилски книги и легенди. С.,1970
• Райков, Б. Акад. Йордан Иванов. По случай 100 години от рождението му. Библиотекар, 1971, 12
• Динеков, П. Проф. Йордан Иванов един от първите. Пламък, 16, 1972, 1
• Дейкова, О. Йордан Иванов. ЛМ, 16, 1972, 2
• Грашева, Л. Йордан Иванов. По случай 100 г. от рождението му (1872 – 1972). Родна реч, 1972, кн.4
• Ангелов, Б. Първообразът на "История славеноболгарская“. Векове, 1, 1972, 4
• Ангелов, Д. Научното дело на проф. Йордан Иванов като историк и археолог. Векове, 1, кн.4, 1972
• Георгиев, Ем. Забележителен учен и университетски преподавател. Раб. дело, бр. 6, 6.01.1972
• Гечева, Кр. Йордан Иванов. Биобиблиография. С., 1974
• Сефтерски, Р. 120 години от рождението на акад. Й. Иванов. Научен живот, 32, 1990,
• Известия на Исторически музей, Кюстендил, 1992 г., т. IV: раздел „Живот и дело на Йордан Иванов“, включва статиите: 1. Станьо Георгиев – „Йордан Иванов и проблемите на българския национален език“; 2. Констадин Динчев – „Професор Й. Иванов и историко-фолклористичното изследване“; 3. Светослав Стефанов – „Интердисциплинарните изследвания на професор Й. Иванов“; 4. Боряна Велчева – „Йордан Иванов като палеограф“; 5. Ангелина Даскалова и Мария Райкова – „Приносът на Йордан Иванов за изследването на паметници с историческо съдържание“; 6. Никола Робев – „Нумизматични сведения за Средновековието в трудовете на акад. Й. Иванов“; 7. Юлия Николова и Ана Симеонова – „Френските читанки на Йордан Иванов“; 8. Михал Николов – „Йордан Иванов и Кюстендилското градско общинско управление“; 9. Райко Сефтерски – „Архивът на академик Йордан Иванов като собствен биографичен източник“; 10. Емил Александров – „Дипломатическата дейност на акад. Йордан Иванов“; 11. Елена Томова – „Академик Йордан Иванов като изследовател на българската агиографска книжнина“; 12. Димитринка Димитрова-Маринова – „Старобългарските апокрифи в изследванията на Йордан Иванов“; 13. Анисава Милтенова – „Йордан Иванов и проблемите на старобългарската белетристика“; 14. Елка Дроснева – „Йордан Иванов и българската средновековна книга“; 15. Йосиф Мороз – „Коментар към статията на Йордан Иванов „Чудото Св. Георги с българина“ и 16. Димитър Кенанов – „Йордан Иванов и „Тайната книга“ на богомилите“.
• Известия на Исторически музей, Кюстендил, 1993 г., т. V: раздел „Живот и дело на Йордан Иванов“, включва статиите: 1. Невяна Дончева-Панайотова – „Приносът на акад. Йордан Иванов за проучване на българо-руските литературни връзки през Средновековието“; 2. Надя Данова – „Приносът на Йордан Иванов в проучването на българо-гръцките културни взаимоотношения /XIV-XIX в./“; 3. Мариана Йовевска – „Йордан Иванов за славянското единство на Балканите“; 4. Рая Заимова и Василка Тъпкова – „Йордан Иванов и връзките му с френските слависти“; 5. Теодора Мешекова – „Проучванията на Йордан Иванов върху рударството и металодобива в югозападните български земи“; 6. Жана Колева – „Два неизвестни ръкописа на Йордан Иванов“; 7. Снежана Ракова – „По следите на един ръкопис от Йордан Иванов“; 8. Жеко Попов – „Йордан Иванов за куцовласите в Македония“; 9. Йорданка Коцева – „Проф. Йордан Иванов и българската фолклорна проза“ и 10. Георги Василев – „Елементи на орфизъм в богомилството“.
• Харитонов, Христо, „Академик Йордан Иванов и монетите от Кадин мост“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. Х, 2005 г.

• „Культ Перуна у южных славян“, Отделенiя языка и словесности Императорской Академiи Наукъ, т. VIII (1904 г.), С., 1903.

За него

• Дуриданов И., Академик Йордан Иванов – живот и научно дело
• Никола Бобчев, „История на българската литература“ от М. Москов и „История на славянските литератури“ от Йордан Иванов“, Училищен преглед, год. V (1900), кн. ІV, с. 304-315.

Портал „Македония“