Yakov Peyachevich
Quick Facts
Biography
Яков Пеячевич е доктор по философия и учен от началото на ХVІІІ в., духовник-йезуит.
Биография
Яков Николов Пеячевич е роден през 1681 г. в Чипровци. Негов чичо е Георги Пеячевич – един от водачите на Чипровското въстание.
Отначало учи в колежа в Лорето, Италия, а през 1706 г. постъпва в ордена на йезуитите. До 1721 г. живее в Хърватско и Унгария – в градовете Будим-Ерлау и Тирлау, а също и в Загреб, където е преподавал в университета по философия. След това се завръща в Лорето като главен изповедник на „илирийския народ“ (славяните католици в Босна, Дубровник и др.). От 1725 г. служи в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.
В края на 1728 г. става ръководител („супериор“) на йезуитския колегиум в Осиек, Хърватско. Oт 1729 до 1731 г. e в град Фюнфкирхен. След това от 1731 до 1738 г. е ректор на католическите училища в Пожега, Загреб. След което отново работи във Фюнфкирхен.
Умира на 14 юли 1738 г. в във Фюнфкирхен (днес град Печ в Унгария).
Фамилията Пеячевичи, която е била в близко родство с Парчевичи, придобива наследствена графска титла и през ХІХ век принадлежи към първите фамилии на хърватската и словенската аристокрация. Граф Гаврил Пеячевич се кандидатирал за княз след Освобождението, но Александър Батенберг бил предпочетен. Родословието на фамилията е описано подробно от граф Юлиян Пеячевич, който го предоставя на Константин Иречек.
Творчество
Яков Пеячевич е автор на труда „Тезиси по обща философия“ – „Сбито изложение на старите и нови географски сборници, или географско изложение на Европа, Азия, Африка и Америка“ (Загреб, 1714). Една значима за времето си творба по история и география на света. Особено място заема историята и географията на Балканския полуостров.
Вижте също
- Българска католическа книжнина