peoplepill id: vladislav-kovachev-1
VK
Bulgaria
1 views today
1 views this week
Vladislav Kovachev
Bulgarian military and revolutionary

Vladislav Kovachev

The basics

Quick Facts

Intro
Bulgarian military and revolutionary
Places
Gender
Male
Place of birth
Skopje, Greater Skopje, Skopje Statistical Region, North Macedonia
Place of death
Sofia, Sofia Capital Municipality, Sofia City Province, Bulgaria
Age
49 years
Education
University of Geneva
Geneva, Canton of Geneva, Switzerland
Vasil Levski National Military University
Veliko Tarnovo, Veliko Tarnovo Municipality, Bulgaria
Vladislav Kovachev
The details (from wikipedia)

Biography

Владислав (Славчо) Михайлов Ковачев или Ковачов, известен като De Profundis и Млечното, е български офицер, полковник, и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет и един от ръководителите на Македонска федеративна организация.

Биография

Свидетелство на Владислав Ковачев за участието му в Четническата акция и в сраженето при Джадилово, Паланешко, с I Вардарска въстаническа дружина, издадено от Македонския комитет на 15 ноември 1895 г. и подписано от Наум Тюфекчиев
Владислав Ковачев (горе вдясно), Борис Дрангов (долу вляво) и Стоян Митовски (долу вдясно)
Гробът на Славчо Ковачев в Софийските гробища

Владислав Ковачев е роден в 1875 година в Скопие, днес в Северна Македония. Баща му Михаил Ковачев е ръководител на Щипския революционен комитет и участва в Илинденско-Преображенското въстание, а просветният деец Йосиф Ковачев му е чичо. Има брат-близнак Владимир, който също е деец на ВМОРО, а по-малкият му брат Антон Ковачев е офицер от Българската армия.

Израства в София, където завършва начално училище и Класическата гимназия (1882 – 1889). В 1894 година завършва Военното училище в София и постъпва на редовна служба в Българската армия. Назначен е за помощник-ротен командир в 13. Рилски полк. В 1895 година напуска действителна военна служба и участва в Четническата акция на Македонския комитет в Мелнишко. Възстановен е на военна служба от 13 март 1896 г. Служи във Втори искърски полк – първоначално в Търново, а след преместването на полка през 1897 г. – в Русе.

Сред основателите е на първото Българско освободително братство, създадено в Търново. На учредителното събрание на братството, проведено на 14 юни 1897 г., е избран за негов касиер. През 1898 г. е преведен в 14 македонски полк. Основател е и на Българското освободително братство в София (1898), на което също е касиер. През ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София. Влиза в тайните офицерски братства и от 1899 до 1901 година е секретар на Върховния комитет и редактор на вестника му „Реформи“.

През нощта на 23 срещу 24 март 1901 година Ковачев заедно с другите членове на ВМОК е арестуван по обвинение в участие в убийството на Стефан Михайляну в Букурещ. Процесът започва на 29 юли и на 2 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства. Ковачев веднага взима участие в работата на течащия Девети македоно-одрински конгрес и като виден сарафист, на практика дясна ръка на Борис Сарафов, отхвърля обиненията в злоупотреби и на свой ред обвинявайки привържениците на Иван Цончев в царедворство. След конгреса Ковачев пише брошура, озаглавена „Отворено писмо“, в която се тиражират скандалите от конгресните дебати, а на 1 октомври 1901 година Софийското македоно-одринско дружество, най-голямото и най-силното в организацията, оглавявано от баща му Михаил, пише писмо до ВМОК с искане за информация за направеното разследване на злоупотребите и опровергаване на обвиненията срещу бившия комитет. Новият цончевистки ВМОК нарича брошурата „куп хули и оскърбления“, „грозно престъпление“ и „същинско предателство“, а писмото – намеса в компетенциите на ВМОК.

В 1902 година Ковачев се жени за Анастасия (Сийка) Христова Размова, от големия охридски род Размови.

От 1902 година Владислав Ковачев е вой­вода в Малешевско и Кратовско. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието. По вре­ме на Илинденско-Преображенското въс­тание действа в родното си Щипско. През 1904 година участва във Временния комитет на Борис Сарафов в София.

Учи право в Женева и в 1911 година защитава докторат по право в Брюксел, Белгия. Работи като адвокат, а по-късно като съдия.

Ковачовъ, Владиславъ. Автономна Македония.София, Печатница С. М. Стайковъ, 1919.
Ковачовъ, Владиславъ. Корупцията, Спекулата и Обществениятъ моралъ.София, Печатница С. М. Стайковъ, 1920.

Славчо Ковачев участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е ка­валер е на три ордена „За храброст“.

След Първата световна война е сред учредителите на Временната комисия на македонската емиграция в България, превърнала се в 1921 година в Македонска федеративна организация. От 1920 до 1923 година е редак­тор е на вестник „Автономна Македония“. Като делегат от Карнобатското братство участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година. През април 1924 година е назначен за мирови съдия в София.

Владислав Ковачев е убит в София по време на така наречените Горноджумайски събития на 13 септември 1924 година от своя съгражданин, дееца на ВМРО Мирчо Кикиридков. Погребан е в Централните софийски гробища.

Негов племенник е революционерът Васил Хаджикимов.

Архивът на Владислав Ковачев в БИА при НБКМ съдържа над 5000 документа, предадени от дъщеря му проф. Жени Ковачева между 1960 – 1980 година. Негов архивен фонд се съхранява и в Централен държавен архив , а отделни документи се съхраняват във фондове на други дейци.

Военни звания

  • Подпоручик (1894)
  • Поручик (1899)
  • Капитан (1908)
  • Майор (28 юли 1913)
  • Подполковник (10 април 1919)
  • Полковник

Родословие

 
 
 
 
 
 
Антон Ковачев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина
Костадинова
 
Йосиф Ковачев
(1839 – 1898)
 
Михаил Ковачев
(1840 – 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастасия Размова
 
Владислав Ковачев
(1875 – 1924)
 
Владимир Ковачев
(1875 – 1910)
 
Антон Ковачев
(1877 – 1931)
 
Райна Ковачева
(1880 – 1967)
 
Йосиф Ковачев
(1885 – 1916)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Жени Ковачева
(1905 – 1994)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Ковачев
(1905 – 1972)
 
 

Външни препратки

Бележки

The contents of this page are sourced from Wikipedia article. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.
Lists
Vladislav Kovachev is in following lists
comments so far.
Comments
From our partners
Sponsored
Credits
References and sources
Vladislav Kovachev
arrow-left arrow-right instagram whatsapp myspace quora soundcloud spotify tumblr vk website youtube pandora tunein iheart itunes