Veselina Genovska

Веселина Маринова Геновска е българска писателка, преводачка и общественичка.

Родена е на 1 октомври 1911 г. в гр. Левски. Завършва прогимназия в родния си град и постъпва в професионално домакинско училище. Работи в шивашко ателие в София и продължава да се образова във вечерна гимназия. Машинописка е в адвокатска кантора. Самообразова се, научава френски, чешки, полски, словашки и руски. През 1936/37 г. завършва театралната студия, ръководена от режисьора Боян Дановски.

Публикува от средата на 30-те години на ХХ век. До 1944 г. издава няколко сборника с разкази и осем повести. След 1944 г. се ориентира към по-мащабно епично творчество: исторически романи, но и други, свързани със строителството, появата на различни заводи и т.н., определяни като „производствени романи“.

През 1946/47 г. работи във Варшава като аташе по печата в българската легация. През 1959 г. е назначена за директор на Българския културен център в Прага, където развива многостранна културна дейност. Умира на 18 октомври 1960 г. в Прага.

Членува в Клуба на българските писателки до 1944, а след това – в Съюза на българските писатели. В творчеството си до 1944 г. се фокусира върху женската проблематика, характерна за епохата. За кратко време се налага като позната и добра разказвачка. По времето на социалистическия период създава някои исторически, но и някои конюнктурни произведения.

до 1944 година

• От майчин дом до пазаря на любовта (1934) – разкази;
• Сестра Добринова (1936) – повест;
• Пропасти (1938) – повест;
• Седемте пръстена (1938) – повест;
• Две майки (1938) – повест;
• Лицата на огледалото (1938) – разкази;
• Огън, който блуждае (1939) – повест;
• Театрално училище (1939) – повест.

След 1944 г

• Стъклени стени (1945) – повест;
• Братя (1947) – повест;
• Стачка (1949) – роман;
• Любима земя (1954) – роман;
• Ламби Кандев (1955) – биографичен очерк;
• Тревожна пролет (1957) – роман
• Седем години (1960) – роман;
• Слънчева долина (1960) – роман
• Пролетни води (1961) – повест;
• Избрани разкази – 1961 г.