Vera Venedikova

Вера Тодорова Димитрова, по мъж Венедикова, е българска историчка и етнографка.

Родена е на 17 юли 1916 г. в Скопие. През 1938 г. завършва Историко-филологическия факултет на университета в Скопие. От 1940 г. е асистентка по етнография в университет в Скопие, а през 1941 – 1944 г. – асис­тентка в музея в Скопие. От 1945 до 1949 г. е асистентка в Народния етнографски музей в София, а в периода 1949 – 1967 г. – научен сътрудник в Етнографския институт с музей при БАН. Занимава се с история на традиционни текстилни занаяти: тъкачеството, мутафчийството. Съпруга е на археолога Иван Венедиков и майка на историчката Катерина Венедикова. Умира през 1994 г. в София.

• Мутафчийският занаят в България. – ИЕИМ, т. 1. 1953, 63 – 142
• Хумата като лекарство. – ИЕИМ, т. 6. 1963, 23 – 59
• Хоризонталният тъкачен стан у българите. – ИЕИМ, т. 7. 1964, 45 – 82
• Дървени свещници в колекцията на Етнографския музей в София. – ИЕИМ, т. 8. 1965, 219 – 230
• Принос към изучаване на тъкачеството, в: Езиково-етнографско изследване в памет на акад. Стоян Романски, 1960, София, 651 – 655.
• Тъкани и тъкачни техники от Югоизточна и Северозападна България, (съветник) 1967, 87 с