Velo Negrev

На 1833 : та година битката щото била въ онова време заведе ме татко отъ мое отечество у Солуна града у ханъ Папуджи хани и тамо ме преда деду на колено ѧ рока му целувахъ и брада му любихъ (.) Дедо ми подаде едно бело книже со църно нашарено (:) земи синче това книжле иди да учиш книга(.) А ѧ (:) дедо мили дедо не уча герцка книга овде бугарски нема учителъ... и доде учитель той за рака ме поведе близусѣдната одаѧ ме внесе и положи ме да седна и приведе ми дружина за да не сумъ самъ още до 15 дру(ги) деца и учихме двѣ години цѣли кой букваръ, наусница, немахме си книги на ощо да учиме(.) Во онова време намеруваше се единъ бугаринъ духовникъ у църквата наша именемъ свѧта Сина и онъ си пожали своето народне чада защо си нематъ книжици децата за да учатъ; нажали му се и донесе печатница за буквари со церковни букви и со два ѧзика бугарски и гръцки... отъ времето владика Мелетиѧ до времето на Еронима... Во времето негово писмо ни доиде отъ Царигратъ отъ некоѧ жена подари за 3: града училища да направитъ, едно у Солунъ и едно у Битола и друго дека да е прилично. И мие зедохме писмото и зарадвахме се защо дошло времето и пакъ брзо станае по првите маистори отъ исвренио наротъ отидое при дедо владика за да имъ даетъ благословъ по просто изинъ, за да си направатъ това нещо. И щомъ отишли там перво и престретилъ протошингелъ дедо владика Иеронима: що сакате маистори, и они му казали како писмото имъ беше, и онъ им отговорилъ съ лукавщина: о будали бугари той ветовъ огонъ едва сме го угаснали, пакъ вие исакате да го палите... По голѣмио майсторъ, рекоми Иванъ Камбуръ, а по мали Иосиф Франго е реколъ: аиде бре, що го слушашъ това куче, да идеме при деда владика самаго... И що се качие горе влезое му во одаита и поклониха му сѧ и бациле му рока... Они му отворили то истото щото бее рекли протошингелу... и испудие ги и дойдое майсторитѣ скорбни отъ страната на дѣда владика...

Плакокнижица терзиски еснаф Дебрани въ Солунъ... Первопочнати еснавъ терзіи бул(гарски): у Солунъ предисловие на таѧ книга именуемѧ: памѧтница или споменіца на живи и на мертви на той благословений еснафъ шивѣнскій и словенскій ѧзикъ и писменосъ пѡдражатели и народолюбиви братиѧ и желаеми о народъство и писменосъ свои, но нужда ради града сего именуемый Солунъ, како ненавидиле това словѡ и ако да имало некои свещеникъ сиръ или некои попъ да зное да пее славѧнски, не го оставиле: по таѧ причина претвориле памѧтніца сеѧ по гречески. А тои благогѡвѣнни руфетъ рекомій Дебренци и Крушовци и Кичевци жалеећи на серцето си за словото си ѡтеческо ѡтъ денъ на денъ почнае да се мислатъ како да сѧ потрудатъ и да си направѧтъ некакво средство: за словото си да не изгубатъ, то да си направатъ или цръква или некое училище. И почнае малу по малу ѿ 1833: гѡда ѿ некои си ученика учена у тоѧ градъ, ѿ некои си мона(хъ) ѧбанџиѧ сиречъ чуждицъ учителъ по славѧнски. И тіе благородніи терзии имале су мали деца, рекле му: Оче, молим те, учини нама мило како знаешъ кніга нашинска сиречъ славѧнска или ти на просто бугарска, научи ни тиѧ наши дечица за споменъ вѣченъ твои и за словото да не угасне со свѣ. И тои лубивши стар самак сиречъ по гръцки именем: Исаиѧ родом рс несѧ обленилъ и исполнілъ желаемото на напомощни маистори. Первие биле Степанови синове Симонъ и Алека, Тодоръ, Зафиръ, Цвѣтко, Дойчинъ приѧтели монаха того и зелъ имъ децата да имъ (г)и учи и край ни(хъ) и ѿ сиотъ еснавъ зелъ децата и имъ учил до 2 години и отъ тие учници пробудиѧ татковцитѣ си и братиѧта си и да сѧ потрудатъ да си направа некои храмъ или училище по слово и по ѧзикомъ и почнае цверто да сѧ трудатъ ѿ 1861: до 1867. И по теѧ сотвори едно мало девическо училище у единъ бла(го)роденъ бугарин именемъКостадин Динго Дрзиловицъ у кућата негова учителка кћерка му Слафка по заповѣстьта. На тоѧ времѧ уста баши Десподъ Крушовали, маисторъ Иосифъ Франго, Ћешко ѿ Галичникъ, Петко Деспотовъ ѿ Радоища, Стоѧнъ Богово ѿ Врмніца: тие по перви беѧ маистори у еснавот шивѣлски у това време що почно царство за това народное добро. А на училището преставителите поставени беѧ тие: первио Ћерће Костадино, вториатъ (над)зирателъ Вело Негревъ ѿ Селце, трети Ћирѧко братъ Костадиновъ Дрзиловицъ. Ѿ тога почна и за цръква да се мисли, но бесъ опщина не може да би това нещо и соединисме со домоправителскиотъ помощенъ еснафъ да направи опщина и намери се благословено у Панаиотъ Лазаревъ и тамо направи сѧ пръвата опщина ѿ 12: лица и тие почнае да сакаетъ ѿ владиката гръцки, а вла(ди)ка владееше на това време цркви Не(о)фитъ, но владика не сѧ показува че ѧ не ви дава, народат ніете, гратски питропи не дават. А нашите преставители ѿ народатъ нї поставенї беѧ тиѧ: Ћерће Динговъ, Иосифъ Ѧаковъ ѿ Косоврасти, Петрушъ Шумковъ, Петро Танковъ, ћеѧѧ и рекое му на митрополита: само ти говоришъ ни, ни не видимо, но свикай и нихъ, това да (г)и чуеме и ми усно, така да се увѣримо. И у утрешнио денъ даде имъ сборъ стиѧ му: да до(ид)ете на 4: часо ас ће вии повика тука да чуете устно. И на утринта народнїте ни преставители ни наидое какво ще бѣ реколъ вла(ди)кава и сѧ сами тиѧ усно ѿговориѧ: ви приѧтели вчера ѿ владикава нї сте сакали една цръква коѧ да е да си пеете по ѧзикотъ ви, по славѧнский; цръквите ни се наши сиречъ гречески, а не се владицки, да владиката, не нї (г)и направилъ, та да ви даетъ отъ наша страна, ние немаме повече цръква да ви даеме, направите си и имаите си. И тога после почна народа да сѧ грижи за црква и 1873: месеца юнїе день 25 намери благословно привременъ едно параклисъ сиречъ мало молебно цръквиче и тако купие училището на Панагуда махала чрез питропите народнї именем Насте Крушовецъ, Петруш Шумко Круш(овецъ), Димитриѧ Паунчовъ Охритли ћурчіѧ, на времето уста башиѧ Ћерће Стоѧновъ ѿ Врмница. И И това време опочахъ бидовите що биде и ѿ сега занапретъ оставамъ мѣсто и други кои ће бидетъ живъ да сѧ не ленитъ но (да) остави на гла(ва)та с(ве)ти Кирилъ и Методиѧ; тиѧ сѧ на изборъ на наши народъ, що не напоиле со духовно просвещеніе и со славѧнска писмене со славно имъ имѧ до вѣка с оцемъ и со синомъ и сти духомъ аминъ.

1874: месеца февруариѧ денъ 6: среда, писахъ асъ Вело Негревъ ѿ село Селце и ви сѧ мола що згреши(хъ) да мѧ опростите братие, защо токмо единъ Богъ е бесъ грехъ и пакъ ви сѧ мола и ви зарочува за искрата и изворотъ да печалимъ и тиѧ по насъ що ће да останатъ по добро да ѧ искрата засилатъ и големъ ото(нъ) да ѧ направатъ и изворотъ и искрата да го поотворатъ и на реки да умножетъ, а изворотъ и искрата е това ученіе и законотъ божій.