Stefan Simeonov
Quick Facts
Biography
Биография
Роден на 5 юни 1897 г. в Силистра. Завършва гимназия в Силистра и Военното училище в София. Като млад юнкер воюва на фронта до края на Първата Световна война. Попада в плен и след сключването на Ньойския мирен договор е освободен и демобилизиран. След връщането си от плен е почти две години безработен. Започва да чете карл Маркс и се увлича от социалистическите идеи, поддържа връзки с Комунистическата партия. Домакин и възпитател в Русенското сиропиталище (1921 – 1939). От 1923 г. е активен член на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО).
При избирането на нов УК на ВДРО, Стефан Симеонов е включен в него и отговаря за организирането и екипирането на четите, преминаващи на румънска територия. Извършва инструктажи на водачите на четите. В Русенското сиропиталище, където е директор, се провеждат срещи на ВДРО от 1930 г. През март 1931 г. комунистическата партийна организация в Русе изпраща човек от Варна към Русе за да пусне телеграми до съпругата и майката на Стефан Симеонов, че той е убит. Телеграмите са пуснати от името на секретаря на Добруджанската организация във Варна. По случая има образувано следствие. По същото време, според полицейски донесения, Стефан Симеонов организира чети, екипира ги със Стефан Боздуганов и преминава румънската границата за да извършва нелегална дейност през перода 1931 – 1933 г. В сиропиталището на сираците от войните, на което е управител се състоят заседанията на ЦК на ВДРО и се укриват четници.
След като постъпва на служба в полицията през 1939 г., се оттегля от активна нелегална дейност във ВДРО. Става полицейски комендант на Русе през 1940 г. и областен полицейски началник в Скопие, 1941 – 1942 г. За заслуги към Родината през 1943 г. е предложен за народна пенсия и награда. На 13.06.1943 терористична комунистическа група напада и прострелва Стефан Симеонов пред дома му в Русе на ул. Плиска №13. Стефан Симеонов е ранен, но оцелява от този атентат. Нападателите са: Тодор Койнов, Ана Вентура, Ангел Джуров и Ангел Главчев. Симеонов е осъден на смърт от Народния съд по Наказателно дело 11121/1945 г., заедно с още 26 свои сътрудници полицаи.
Семейство
Родителите му са източноправославни. Женен с две деца: син Вихър роден на 9.07.1922 и дъщеря Олга родена на 9.1.1924 г.
Дъщеря му Олга е с прекъснати студентски права и става работничка в Русе, през 1971 загива при съмнителни обстоятелства. Синът му изчезва безследно във Варна през 1970 г.
Източници
- Златев, Л., Х. Лебикян. Иван Хаджииванов. Родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа. Русе, 2005
- Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) 1923 – 1940 г. Русе, 2009 г.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Външни препратки
- ((bg)) Уебстраница, посветена на ВДРО