Rumyana Radkova

Румяна Георгиева Радкова-Камбурова е български учен, историчка, член-кореспондент на БАН.

Родена е на 7 юли 1939 г. в Шумен. През 1962 г. завършва висше образование (магистър) по история и архивно дело в Софийския университет. Между 1962 и 1967 г. е уредник на Народния музей Рилски манастир. В периода 1965 – 1969 г. е аспирант (докторант) в Института по история на Българската академия на науките. През 1969 г. защитава дисертация на тема „Рилският манастир като национално и културно средище през Възраждането“ за степента кандидат на историческите науки (днес доктор по история) с ръководител проф. д-р Виржиния Паскалева. След това става научен сътрудник в Института по история. От 1975 г. е старши научен сътрудник. През 1985 г. защитава дисертация на тема „Българската интелигенция през Възраждането (ХVІІІ – първата половина на ХІХ век)“ за доктор на историческите науки. От 1989 г. е старши научен сътрудник I ст. (професор) в същия институт. Между 1989 и 1991 г. е ръководител на секцията „История на българския народ ХV-ХІХ век“. От 2008 г. е член-кореспондент на БАН. Специализирала е в Москва (1972), Чехия, Полша, Кипър и Австрия. Награждавана е с орден Кирил и Методий – II ст., орден „Климент Охридски“ (1985) и голяма награда за история на Президиума на БАН „Проф. В. Златарски“ за труда “Българската интелигенция през Възраждането (ХVІІІ-първа половина на ХІХ в)" (1987). Преподавала е в Софийския университет (1974 – 1975, 1985 – 1987), Нов български университет (1995 – 2000) и Варненския свободен университет (1996 – 2001).

• Рилски манастир през Възраждането., С., 1972, 221 с.
• Неофит Рилски и новобългарската култура., С.,1975, 217 с. (Допълнено издание 1980)
• Щампите в Рилския манастир, С., 1975
• Българската интелигенция през Възраждането (ХVІІІ-първа пол. ХІХ в). С.,1986, 388 с.
• Интелигенция и морал през Българското възраждане. С.,1995, 298 с.
• Интелигенцията и нравствеността през Възраждането (ХVІІІ – първата половина на ХІХ в.). София, 1995, 235 с.
• Храм-паметник „Св. Александър Невски“. С., 1999

студии и статии

• Neophyt Rilski (biographische Skizza anlässlich seines 220. Geburtstages). – Bulgarian Historical Review, 1972, N°2, 31 – 44.
• Нови данни за просветно-църковното състояние на българските колонии в Новорусийския край и Бесарабия през първата половина на ХІХ век. – Известия на Българското историческо дружество, 32, 1978, 101 – 136.
• Les pays slaves et l'instruction des bulgares dans la periode de la Rennaissance bulgare. – Etudes historiques, 8, 1978, 63 – 74.
• В борба за духовна и политическа независимост. – В: 13 века в мир и бран, 2. София, 1980, с. 7 – 25.
• Националното самосъзнание на българите през ХVІІІ и началото на ХІХ в. – В: Българската нация през Възраждането. София, 1980, с. 178 – 238.
• Елитът на интелигенцията и „другите“ в българското общество през ХVІІІ и първата половина на ХІХ в. – В: Проблеми на Българското възраждане. София, 1981, с. 248 – 294.
• Една хипотеза за историческите връзки между българската католическа и православна емиграция. – В: 300 години Чипровско въстание. София, 1988, с. 336 – 346.
• Обществената благотворителност на софиянци до Освобождението (ХV-ХІХ в.). – В: София през вековете, 1. София, 1989, с. 172 – 188.
• Карнобат през ХVІІІ-ХІХ в. – В: История на Карнобат и Карнобатския край. София, 1993, с. 95 – 162.

като съставител

• Т. Бурмов. Спомените ми. Дневник. Автобиография. С.,1994 (съставител)
• Т. Васильов. Моят дневник.С.,1994 (съставител)
• Възрожденецът Христо Димитров Дупничанин. София, 1997, 272 с. (съставител)
• История на българите. Т.2. Късно средновековие и Възраждане. Под ред. Г. Марков. С.,2004 (съставител)
• Посмъртни материали за български възрожденски дейци. С., 2004 (съставител)