Rumen Stoyanov

Румен Бориславов Стоянов е български поет, писател, преводач, дипломат, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Катедрата по испанистика и португалистика. Удостоен е с титлата „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия

Румен Стоянов е роден на 29 октомври 1941 г. в с. Драганово, област Велико Търново. Следва в Софийския държавен университет и в Хаванския университет.

Автор на превода на книгата „100 години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. В кампанията „Голямото четене“ романът се нарежда на 12 място по предпочитания сред зрителите на БНТ. В интервю за в-к „Новинар“ Стоянов заявява, че след този превод по неизвестни на Стоянов причини не са преотстъпвани авторски права за нови преводи на книги на Маркес. Преводач е и на други испано- и португалоговорещи писатели, сред които Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос Друмонд де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др.

Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.

Работил е в българското посолство в Бразилия общо десет години (1972 – 1975, 1992 – 1995 и 2001 – 2004).

За книгата „Чака ме светът“ сам казва, че тя „проследява разпространението на Вапцаровата поезия в 15 от испано- и португалоезичните страни и на влиянието ѝ върху техните поети, където 19 поети от 10 страни са му посветили стихотворения“ .

В книгата „Борба за език“ Румен Стоянов излага тезата, че с изхвърлянето на Е-двойно (ятовата гласна), предаваща основни диалекти в говора с екането и якането, от българския правопис през 1922 г. и окончателно през 1944 г. се отваря пролука за изкуствено отделяне на македонски език, който според Стоянов е „прогласен от шепа хора, събрани в манастира „Св. Прохор Пчински“, на 2 август 1944 г.“

Има двама синове, занимаващи се с музика и архитектура.

Поетическите сборници

• „Злак“, 2012, ISBN 9789542927105
• „Тяга“, 2007, ISBN 9789543150489
• „Кърчаг“, 2005, ISBN 9548538113, 9789548538114
• „Ракла“, 2003, ISBN 9548041049, 9789548041041
• „Прилив“, 1989
• „Погача“, 1993
• „Стихотворения в Бразилия“, 1981 (издадена в Рио Де Жанейро на португалски), ISBN 978-85-230-0968-7

Проза

• „Чака ме светът“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2010, ISBN 978-954-9384-13-0
• „Борба за език“. София: Огледало, 2008, ISBN 9789548041393
• „Летопис на рунтавото време“ (1998), ISBN 954-8260-28-X
• „Откъси“ (1999), ISBN 954-8642-93-X
• „Аз съм българин“ (1999), ISBN 954-509-188-6

• Поезия и преводи на Румен Стоянов в Литературен клуб
• Сънуваме Бразилия, БНР, 1 март 2011
• Откъс от церемонията по връчването на титлата доктор хонорис кауза на Румен Стоянов в Университета на Бразилия, YouTube (видео)