Petar Kornazhev

Петър Захариев Корнажев е български политик и юрист, професор, депутат в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991) и министър на правосъдието в правителството на Любен Беров (1993 – 1994).

Петър Корнажев е роден в София на 23 август 1930 г. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, започва работа като адвокат от 1954. Автор е на многобройни научни и публицистични материали – десет книги, множество публикации и статии в български списания и вестници, голяма част от които са преведени на немски, френски, полски и руски език. Бил е депутат във Великото народно събрание и заместник-председател на парламентарната група на СДС, заместник-председател на Изпълнителното бюро на БСДП и член на Координационния съвет на СДС, председател на Съюза на българските фондации и заместник-председател на Българската секция на Световната асоциация по наказателно право. След 10 ноември 1989 ръководи възстановения Български адвокатски съюз и фондацията „Янко Сакъзов“.

По време на процеса срещу българските медици в Либия сътрудничи на адвоката от българска страна Владимир Шейтанов.

Владеел е немски, руски и латински език.

• Наказателноправен режим на непълнолетните, Наука и изкуство, София, 1970
• Полови престъпления, Наука и изкуство, София, 1974, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 1995 (преиздадена)
• Престъпления против човешкото достойнство (Обида и клевета), Библиотека на дружество Георги Кирков, София, 1978
• Наказуемото бездействие, Издателство на Отечествения фронт, София, 1980
• Квалифицираните умишлени убийства, Наука и изкуство, София, 1981, Умишлените убийства (по наказателния кодекс на република България), Издателска къща Софи-Р, 2000 (преиздадена)
• Старостта – правни и психологически проблеми, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982
• Документни престъпления, Профиздат, София, 1986
• Живот край мене, Издателство на Отечествения фронт, София, 1988
• Реституцията – как да възстановим правото си на собственост (коментар), Пеликан-алфа, София, 1992
• Речник по етика (или 30 писма с отговори на един литературен критик до един адвокат), в съавторство с литературния критик Николай Василев, Издателска компания К&М, София, 1993
• Уморената надежда (Седмото велико народно събрание и малко преди това), Издателство Захарий Стоянов, София, 1998
• Съдебна реторика (Избрани съдебни речи), Издателска къща Софи-Р, 2000 (преиздадена)

Някои статии:

• Странни случаи, списание Общество и право, брой 6/1980
• „Прости“ казуси, „сложни“ съдби, списание Общество и право, брой 9/1981
• Реториката – изкуство или наука, списание Общество и право, брой 3/1982
• Венецът на Вазов, списание Общество и право, брой 4/1983
• Пледоария за „съперника“, списание Общество и право, брой 7/1983