Pavel Gaydadzhiyski

Павел Гайдаджийски, наричан още Дуванлията, е български католически епископ, поет и книжовник с безупречен за времето си чист български език.

Павел Дуванлията е роден през 1734 г. Пловдив. Родителите му са дуванлийци от рода Гайдаджийски. На 12 годишна възраст на 4 март 1746 г. заминава да учи в Рим. Учил граматика в Урбановият колеж в Рим, реторика и философия в Илирийския колеж в Лорето, Италия и завършва богословие във висш римски институт. Един от първите българи, завършили висше образование и е един от най-образованите българи през ХVІІІ век.

На 3 януари 1757 г. е ръкоположен за свещеник и се завръща в България, където работи в католическите селища на Южна България. Обслужва Силджиково, Дуванлии, Хамбарлии, Даваджово и София. През 1773 г. с папска грамота е избран за апостолически наместник за Софийско-Пловдивската епархия.

Има много творби, останали от него на български език с латински букви. Най-ценната от тях е книжката „Песни духовни“. През 1775 г. съставя сборник, в който са включени молитви, религиозни хърватски песни в български превод, както и стихотворения, написани на латиница от българи – католици и на български език. Превежда и създава много песни, които се употребяват в богослужението. Автор е на песента „Ново слънце“. За първи път в историята на българската поезия Павел Дуванлията оценява народната песен като извор на художествени ценности.

На 6 април 1777 г. е избран за Никополски епископ. Ръкополагането става в Цариград от монс. Бовастрели. Първоначално установява своето седалище в Белене, после в Русе, а поради преследването от турците и в Букурещ.

Умира на 6 юли 1804 г. на 70 г. в Букурещ. Той е последният Никополски епископ францисканец.

• Българска католическа книжнина