Pando Sidov

Пандо Сидов или Пано Сидов е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Ръководител и организатор е на революционната борба в костурския революционен район и е войвода в областта Корещата.

Пандо Сидов е роден през 1878 година в Жупанища, тогава в Османската империя. Като ученик в Битолската гимназия се присъединява към ВМОРО. Не завършва средно образование и се връща като учител в Жупанища. Възложено му е да убие противопоставящия се на революционната организация свещеник Никола Шкутов и Сидов прави неуспешен опит за убийството му в Костур, след което става нелегален четник.

По време на Илинденско-Преображенско въстание Сидов е начело на жупанско-маняшката чета с подвойводи Зисо Нолев, Димитър Кляшев и Аргир Николов. Жупанската чета прекъсва телеграфните съобщения Костур - Билища - Корча и Костур - Хрупища, след което участва в 33 сраженията в района и първа влиза в Клисура. В битката участват още Пандо Кляшев, Васил Чекаларов, Манол Розов и Марко Иванов.

След въстанието продължава въоръжената борба с представителите на турската власт и на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Придружава ту костенарската чета на Нумо Янакиев, ту нестрамколската на Никола Добролитски като писар. Заминава за Гърция, но е арестуван от гръцките власти и е освободен едва след застъпничество на българското правителство. След смъртта на Митре Влаха и на Атанас Кършаков Сидов остава да ръководи делата на революционната организация в Костурско.

В 1907 година помощник на Сидов е Никола Досев. През 1908 година негов четник е и Христо Руков.

През 1910 година емигрира в Торонто и е един от организаторите на македоно-българското дружество там, по-късно станало част от Македонската патриотична организация, и издава вестник „Българска искра“ заедно със свещеник Теофилакт Малинчев.

В 1911 година отваря българска книжарница в Костур, управлявана по-късно от Никола Поповски

Взима участие в Балканската с костурската чета и в Междусъюзническата с четата на Васил Чекаларов, като попада в сръбски плен в Битоля на 11 юли 1913 година.

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Заселва се в Кърджали. През януари 1926 година е избран за председател на Кърджалийското македонско братство. От 1927 до 1931 година е депутат в ХХІІ Обикновено народно събрание. Умира през 1942 година в Кърджали.