Nikolay Podvalnyuk

Николай Иванович Подвалнюк (на руски: Николай Иванович Подвальнюк, остар. Николай Ивановичъ Подвальнюкъ) е руски и български офицер, генерал от инфантерията от руската имперска войска и капитан от Българската земска войска, офицер от Руско-турската война (1877 – 1878) и Руско-японска война (1904 – 1905), командир на дружини от българската земска войска и първи командир на 3-та пеша бригада.

Николай Подвалнюк е роден на 23 юли 1948 г. в Руската империя. По вероизповедание е православен християнин. На 19 юни 1864 г. постъпва на военна служба. Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) в която е ранен. На 11 септември 1880 г. като капитан от Лейбгвардейски егерски полк е уволнен „по молба“ от руска служба и назначен на служба в българската земска войска. На 1 октомври 1880 г. поема командването на Еленска №21 пеша дружина, след което от 6 септември 1881 командва новосформираната Плевенска №6 пеша дружина, след което от 30 октомври 1882 е командир на Русчукска №23 пеша дружина. На 24 април 1883 е назначен за командир на 3 пеша бригада. На 6 ноември 1885 г. отново е назначен на служба в руската войска и се завръща в Лейбгвардейския егерски полк.

Генерал от инфантерията Николай Подвалнюк е женен два пъти и има дъщеря родена през 1901 година. Брат е на полковник Иван Подвалнюк

• Подпоручик от армията (17 юли 1867)
• Прапоршчик от гвардията (старшинство 13 септември 1868)
• Подпоручик от гвардията (старшинство 20 април 1869)
• Поручик (старшинство 28 март 1871)
• Щабс-капитан от гвардията (17 април 1875)
• Капитан от гвардията (16 април 1878)
• Подполковник (височайша заповед 2 юли 1886 със старшинство 16 април 1878), преименуван
• Полковник за отличие (13 ноември 1887)
• Генерал-майор за отличие (15 февруари 1900)
• Генерал-лейтенант за отличие (6 декември 1906)
• Генерал от инфантерията за отличие (6 декември 1912)

• Санктпетербургски кадетски корпус (до 1864)
• Второ военно константиновско училище (до 1867)
• Екатеринбургско инженерно училище (до 1867)

• Офицер от 37 пехотен полк (от 17 юли 1867)
• Командир на рота (6 години и 9 месеца)
• Офицер от Лейбгвардейски егерски полк (до 24 септември 1880)
• Командир на Софийска №1 пеша дружина от Българската земска войска (24 септември 1880 – 1 октомври 1880)
• Командир на Еленска №21 пеша дружина от Българската земска войска (1 октомври 1880 – 6 септември 1881)
• Командир на Плевенска №6 пеша дружина от Българската земска войска (6 септември 1881 – 30 октомври 1882)
• Командир на Русчукска №23 пеша дружина от Българската земска войска (30 октомври 1882 – 24 април 1883)
• Командир на 3-та пеша бригада от Българската земска войска (24 април 1883 – 6 ноември 1885)
• Офицер от Лейбгвардейски егерски полк (от 6 ноември 1885)
• Командир на 166 пехотен резервен луцки полк (2 юли 1886 – 3 март 1894)
• Командир на 48 пехотен одески полк (3 март 1894 15 февруари 1900)
• Командир на 2 бригада от 44 пехотна дивизия (15 февруари 1900 – 6 октомври 1903)
• Началник на 61 пехотна резервна бригада (6 октомври 1903 – 1 юни 1904)
• Командващ на 61 пехотна дивизия (1 юни 1904 – 3 март 1906)
• Началник на 41 пехотна дивизия (3 март 1906 – 19 юни 1910)
• Командир на 5 сибирски армейски корпус (19 юни 1910 – 7 август 1911)
• Командир на 11 армейски корпус (7 август 1911 – 12 декември 1912)
• Член на Александийския комитет на ранените (12 декември 1912 – след 1917)

• Орден „Св. Станислав“ III степен (1873)
• Орден „Св. Анна“ III степен с мечове и лента (1878)
• Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1879)
• Орден „Св. Владимир“ II степен (1882)
• Орден „Св. Александър“ III степен (1882)
• Орден „Такова“ III степен, Кралство Сърбия (1882)
• Орден „За заслуга“, Княжество България (1885)
• Орден „Св. Анна“ II степен (1889)
• Орден „Св. Владимир“ III степен (1893)
• Орден „Св. Станислав“ I степен (1903)
• Орден „Св. Анна“ I степен с мечове (1905)
• Орден „Св. Георги“ IV степен (28 юли 1907)
• Златно оръжие „За храброст“ (3 декември 1909)
• Орден „Св. Владимир“ II степен (1909)
• Орден „Св. Александър Невски“ (6 декември 1913)
• Орден на Белия орел (6 декември 1913)

• „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 15-е Япреля 1914 года, Петроградъ, 1904, Военнатя Типографiя Императрицы ЕКАТЕРИННЫ ВЕЛОКОЙ (въ зданiи Главного Штаба), стр. 132
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 90.
• Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)

• Портал „Военна история на България“