Nikolay Hristov

Николай Кирилов Христов е български юрист и общественик, деец на Македонската организация. Брат на големия български оперен певец Борис Христов, оказал голямо влияние за насочването му по пътя на музиката. Репресиран след Деветосептемврийския преврат.

Роден е в 1907 година в семейството на Райна Тодорова Попиванова и Кирил Христов Совичанов. Баща му е от българско семейство от Битоля, деец е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядото на Николай по бащина линия, Христо Совичанов – Псалта, участва в революционните борби, касиер е на Битолския революционен окръг и великолепен певец; и трите му деца – Кирил, Георги и Олга, имат певчески дар. Майката на Николай и Борис Христови Райна е софиянка по баща и прилепчанка по майка, с дядо самоук цигулар и певец.

Николай още от детството си е „приятел и най-сигурна опора“ на по-малкия си със седем години брат, по думите на баща им, който разказва: „Между тях нямаше дрязги и съперничество. За Борко батко му беше авторитет и пример за подражание за всичко. От него той се учеше на вкус към музиката, към литературата“.

Николай Христов завършва право и работи като адвокат в София. Деец е на Македонската организация. Пее и композира, има голяма музикална култура. В семейството на Кирил Христов смятат, че той е големият певец, но въпреки прекрасния си глас и музикалност остава на юридическото поприще.

Николай Христов съветва брат му Борис, записал и завършил също право под давление на майка си, и прави всичко възможно той да последва таланта и призванието си – музиката.

Николай убеждава родителите си, че Борис трябва да замине за Италия, „че нищо лошо няма да се случи, че това е само за добро на наш Борко“. На сбогуване му подарява медальон с формата на четирилистна детелина и с изображение на Сикстинската мадона на Рафаело, който Борис Христов винаги носи на гърдите си.

След Деветосептемврийския преврат е репресиран. Според някои източници е изпратен в концлагер. Заличен е от адвокатските списъци и няма право да практикува професията си. През 50-те години е тежко болен и брат му Борис Христов прави официални постъпки да бъде пуснат за операция в Италия, но получава отказ.

Умира през 1954 година в София.