Nikola Penchev
Quick Facts
Biography
Проф. Никола Пенчев е български учен и преподавател, син на проф. Петър Пенчев и баща на проф. д-р Елка Пенчева.
Биография
През 1924 г. завършва химия в Софийския университет, а след това става асистент по неорганична химия. Още първите му научни трудове са докладвани във Френската академия на науките и отпечатани в нейните издания.
От 1930 до 1931 г. специализира в Колеж дьо Франс при Мурьо и Льопан, в Institut de Chimie-Physique, в Оптическия институт в Париж. По същото време става Член на дружеството по физикохимия в Париж.
В периода 1943 – 1971 г. е асистент по аналитична химия във Физико-математическия (по-късно Химически) факултет на Софийския Университет и Ръководител на Катедра по аналитична химия.
От 1952 до 1959 г. е хоноруван професор във Фармацевтичния факултет на Военномедицинския институт в София. През 1959 г. е носител на Димитровска награда.
През 1961 г. става член-кореспондент на Българската академия на науките.
Научна дейност
Проф. Никола Пенчев работи в областта на анализа и геохимията на благородните газове, хидрохимията на редките и разсеяни елементи, и по-специално върху микрокомпонентите на българските минерални води, в областта на газогенния и тегловния анализ.
Най-съществени са приносите му в областта на анализа и геохимията на благородните газове.
Създава първите в света методи за анализ на неон, за пълен анализ на всички благородни газове в природни обекти (главно в термоминерални води), спектрални методи за анализ на криптон и ксенон, и нови – за хелий и аргон. Разкрива за пръв път важни геохимични генетични закономерности, което дава тласък в развитието на геохимията на редките газове.
Върху тези негови изследвания и оригинални методи, много световни авторитети изграждат свои теории и концепции.
Определя за първи път съдържанието и геохимичното поведение на благородните газове, както и геоложката възраст на българските минерални води, съставя първата „хелиева карта на България“.
Публикации и трудове
В периода 1947 – 1971 г. проф. Н. Пенчев подготвя 54 випуска химици, като чете лекции в курсовете по аналитична химия, микроанализ и специален аналитичен практикум. Въвежда модерните теории на Арениус, Брьонстед и Лаури.
В съавторство с проф. Б. Загорчев написват учебниците „Кратък курс по аналитична химия“ (1950), „Курс по аналитична химия“ (1951, 1955, 1959, 1961, 1963, 1966) и „Качествен анализ“ (1953, 1955, 1964).
Създава полумикро- и микрометоди за елементен анализ на органични съединения, за определяне на амониеви соли, нитрати и карбонати, за характеризиране на почвения хумус и други сложни органични обекти. Важни са приносите му в областта на макро-, полумакро- и микротегловния анализ, съчетани с химични, физикохимични и кристалографски изследвания върху нови утаечни и теглови форми.
Над 80 са публикациите му у нас и в чужбина, цитиран и признат в научните кръгове от цял свят.